Звездата на Вергина

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория " Любимата ми археологическа забележителност в Гърция"

Преди да тръгнем за Вергина, знаех, че в околностите на селото се е намирала първата столица на Древна Македония - Еге. И че там е открит гробът на македонския цар Филип II Македонски - бащата на Александър Велики. Не предполагах обаче, че ще попадна на една от най-впечатляващите и въздействащи на въображението археологически възстановки, които някога съм виждала...

Вергина е типично гръцко село – с кокетни къщи, с дворове, отрупани с цветя, чисто и подредено. Намира се в Северна Гърция, на 80 км от Солун. Създадено е през 1922 г. от обединението на две овчарски махали – Кутлес и Барбес. Архиепископът на съседния град Верия му дал името на легендарната гръцка царица Вергина, чийто дворец се издигал някога на брега на р. Халиакмон. Когато османските турци нападнали владенията й, царицата се хвърлила в реката, за да не попадне в ръцете им. Това всъщност е и най-интересният факт от новата история на селището.

Името му става световноизвестно през 1976 - 1977 г., когато при поредните археологически разкопки в района проф. Манолис Андроникос разкрива погребален комплекс от четири царски погребения. Новината бързо се разпространява – намерен е гробът на македонския цар Филип II (382 - 336 г.пр.Хр.), владетел на Древна Македония от 359 г.пр.Хр. до смъртта си! Разкритията на професора увенчават дългогодишните усилия на няколко археологически екипа. Първият, започнал разкопки в областта през далечната 1861 г., е френският археолог Леон Хюзе, покровителстван лично от император Наполеон III. Той разкрива огромен некропол и останки от дворец, което дава основание на археолозите да направят извода, че тук се е намирала първата столица на Древна Македония – Еге. Тук били погребвани членовете на царската фамилия и аристокрацията дори и след като преместили столицата на изток, по-близо до морето – в Пела. Тук Филип ІІ празнувал сватбата на дъщеря си и пак тук бил убит.

Но да се върнем в наши дни. След като са разкопани и изследвани, новооткритите гробници са реставрирани и съхранени под огромен купол – с височина 13 м и диаметър 110 м. През 1993 – 1997 г. е уредена и музейната част - всички намерени погребални дарове и предмети са изложени на място – in situ, както биха се изразили археолозите!

Ето и историята на гробниците. Две от тях са открити непокътнати. Гробница II - тази на Филип II (някои учени все още поставят под съмнение този факт, твърдейки, че погребаният е Филип III Аридей – незаконен син на Филип II и брат на Александър Велики), е най-голямото от всички открити досега македонски погребения. Състои се от две помещения – преддверие и погребална зала. Фасадата на гробницата е напълно възстановена. Четири колони поддържат фриз с триглифи и метопи, втори прекрасен фриз изобразява ловна сцена – изключително свидетелство за гръцкото изкуство през IV в.пр.Хр. Един от ловците – най-възрастният, нанася на лъва смъртоносен удар. Възможно е това да е самият Филип II.

В преддверието бил открит мраморен саркофаг с малко златно ковчеже (ларнакс) в него, в което били положени полуовъглените кости на Клеопатра (най-младата от седемте жени на Филип II), убита веднага след владетеля. Капакът му е украсен със златна звезда с 12 лъча. Близо до саркофага били намерени златен миртов венец и елегантна сребърна позлатена диадема. Странното в погребението е, че макар и на жена, имало много оръжия. Пред вратата, водеща към основната зала, били поставени чифт бронзови позлатени наколенници (единият по-къс от другия - знае се, че Филип II бил куц), златен колчан, все още пълен с върхове на стрели, както и десетки златни плочки, обикновено поставяни като украса по дрехите, и глави на Медуза със същото предназначение.

Основната погребална зала била с още по-богати дарове. Полуизгорелите кости на починалия владетел били увити в златно-пурпурно платно и поставени в златен ларнакс с гравирана върху капака златна звезда с 16 лъча (емблемата на македонската царска династия на Аргеадите - известна като Звездата на Вергина). Ларнаксът бил положен в голям мраморен саркофаг. Срещу саркофага имало останки от тържествено погребално ложе от мрамор, украсено със злато и кост, чиято реконструкция за съжаление се оказала невъзможна. Близо до ложето лежал церемониален щит, украсен със слонова кост и злато. Владетелят бил погребан с бойното си снаряжение - желязна позлатена ризница, украсена с медальони във формата на лъвска глава, прекрасен златен нагръдник, шлем и меч. Но най-ценният предмет сред находките бил златният венец, поставен върху костите, съставен от 318 листа и 68 дръжки. Днес той също може да се види сред експонатите в музейната зала.

Намерените малки фигурки от слонова кост, истински шедьоври на античното изкуство, вероятно са били част от украсата на погребалното ложе. Те изобразяват Александър Велики като дете, майка му Олимпиада и възрастен мъж с брада, по всяка вероятност Филип II. С изключителна филигранна изработка се отличава и сребърният, прекрасно съхранен сервиз за хранене, съставен от 18 съда, използвани по време на пир и тържества.

Гробницата на второто запазено погребение е с по-проста фасада от предишната, също възстановена в автентичния си вид. В основното помещение е имало нисък пиедестал с хидрия – метална урна, в която били поставени костите на починалия, за когото се предполага, че е Александър IV, синът на Александър Велики. Хидрията е увенчана със златен дъбов венец. Оръжията са сравнително малко – бронзови наколенници, железен нагръдник, части от ризница. Причина за това вероятно е възрастта на погребания младеж – според направения анализ на костите той е бил на не повече от 16 години. В помещението бил открит и сребърен сервиз от съдове за хранене, някои от които украсени с главата на бог Пан.

Другите две погребения били разкрити и ограбени още в древността. Едната гробница, известна като „Гробницата на Персефона”, днес е безценна заради стенописите си, които изобразяват отвличането на Персефона. Археолозите предполагат, че те са дело на древногръцкия художник Никомах. Другата, открита в доста лошо състояние, вероятно е съдържала ценни погребални дарове, ако се съди по великолепните дорийски колони, които обграждат входа. Тя също датира от IV в.пр.Хр. и според археолозите тук бил погребан македонският владетел Антигон II Гонатас (319 – 239 пр. Хр.).

Планувате ли пътуване до Солун, опитайте се да стигнете и до Вергина. Струва си да изминете тези 80 километра – те ще ви върнат с хилядолетия назад във времето. Прекрачите ли входа към гробниците, ще попаднете в друго измерение - в царството на Хадес. Но вместо бродещи сенки пред очите ви ще оживее светът на древните македонци – с техните вярвания, обичаи и битки – пресъздаден в невероятно красиви творби. От този свят ще ви делят единствено стъклените витрини и... 24 века.


Автор: Катя Пеева