Великден в Керкира

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Моят Великден в Гърция "

ΚΑΛΟ ΠΑΣΗΑ в Керкира (Корфу)

Гърция е страна на боговете. И всички те щедро са я дарявали – както на континента, така и по островите. И винаги наблизо е морето. Спомням си думите на една екскурзоводка, че няма местенце в Гърция, отдалечено на повече от 80 км от брега. Затова от древността до днес морето е люлка за елините, извор на тяхната култура, вдъхновение и предизвикателство. Помислиш ли си за Гърция и в мислите ти изникват слънце, плажове и море. А какво да кажем за островите? Те са безбройни – една част са заселени от дълбока древност, други са необитаеми, дори безименни, а някои са просто скали в морето. За да ги помнят по-лесно, елините в древността ги обединили в групи. И добре направили. Едно е да кажеш – отивам на Скиатос и веднага ще те питат –къде е това, друго е да кажеш – отивам на Спорадите. Всеки остров и дори островна група има своята хубост – къде бяло-синьото очарование на къщите; къде страховитите червеникаво-кафеви до черни скали издигащи се изведнъж стотина метра нагоре над морето; къде рицарска крепост, бранеща острова; къде плажове с дребни бели камъчета вместо пясък; къде пещери, появили се в резултат на вечната битка за надмощие между водата и земята..... И навсякъде - море, непрекъснато в движение, ту ласкаво и спокойно, ту бурно и страшно. А и моретата около Гърция са различни – по цвят, по соленост, по настроение. За последните 4 години десетина пъти съм посетила Гърция, но водите на Йонийско море ме плениха най-силно. Няма как да объркаш къде си – ако зад борда водата е прозрачна и тюркоазено-виолетова, със сигурност си в Йонийско море.

Най- северният от островите в Йонийската група е остров Керкира. Венецианците трудно произнасяли оригиналното име на острова и затова го прекръстили на Корфу. Това бе първият „смарагдов остров”, който съм посетила. Когато предприехме пътешествие до Керкира за Великден, вече много бях чела и слушала за него. Но да си участник в уникалните тържества за Възкресение Христово на Керкира е нещо невероятно и запомнящо се. За самия остров може много да се говори: за уникалната му природа, комбинирала планини в западната част и низини в източната; за огромните маслинови дървета и мрежите под тях, резултат от хитрата политика на венецианците; за френския финес в кафенетата под арките на Листон; за фортовете, дело на венецианци и англичани; за стилната претеглена архитектура на двореца на св. Михаил и Джордж и парадността при организиране на шествия, възприета от англичаните; за китайската мандарина – кумкуат, превърната в символ на острова и др. И което най-силно прави впечатление: керкирианите са взели най-доброто от различните окупатори и са го адаптирали за себе си по такъв начин, че са го превърнали в типично свое.

Както е традицията на повечето гръцки острови, главният град носи неговото име. Празнуването на Великден в град Керкира започва отрано – през всеки ден от Страстната седмица се извършват определени ритуали. Но кулминацията е в събота, преди Възкресение. И тук започва уникалността, заради която на острова идват за тези празници не само туристи от цял свят, а и гости от останалите краища на Гърция. Светецът-покровител на Керкира е св. Спиридон, който защитил и спасил острова от поробване от турците. Храмът на острова, разположен близо до центъра на града, е посветен на този светец и съхранява неговите мощи. Последните се изваждат за поклонение само 3 пъти годишно, единият път е за Великден. Тогава можеш да докоснеш златния саркофаг в църквата, през позрачния похлупак да погледнеш светеца и смирено да се помолиш. Има една любопитна подробност –всяка година, когато изнасят мощите на Св. Спиридон по Великден, му шият нови терлици, защото старите вече са скъсани. Никой не може да обясни как става така, но това се случва ежегодно. Легендата гласи, че Св. Спиридон обикаля света, за да откликва на молитвите на вярващите и затова се изтриват терлиците му. Има направен музей със неговите терлици. Празничното шествие има определен маршрут и продължителност. В него участвуват избрани представители на училища и институции, както и 3 духови оркестри. Керкириани обичат да се забавляват и имат над 20 самодейни духови оркестри, като в това тържество след сериозен подбор участвуват 3-те най-добри, а те са подредени и във възрастови категории. За подготовката и организацията на шествието е отделено много време и усилия. Но както ми обясниха местните, чест е да те изберат да участвуваш в шествието. Началото бе обявено за 9ч., ние си избрахме местенце за наблюдение някъде към 8:30ч. Искахме хем да можем да усетим атмосферата на шествието на една ръка разстояние, хем след това да имаме добър поглед към сградите, откъдето ще се хвърлят на улицата делви ( за това ще разкажа малко по-късно). Тротоарите на улиците, по които щеше да мине шествието, бяха изпълнени с народ, говорещ различни езици. Имаше дори хора, покатерили се по дърветата, за да виждат по-добре и да снимат. В последователност пред нас преминаваха първи духов оркестър, после няколко блока от ученици, втори духов оркестър, отново няколко блока, но от по-големи ученици, групи от представители на общината, банките и др. институции, трети духов оркестър, а след него литийното шествие. Музиката в процесията беше бавна, тържествена, градираща се по оркестрите от тъга към радост! И как всички стъпваха бавно и тържествено, отчитайки важността на момента и вживявайки се в ролята си! Що се отнася до литийното шествие , бих го определила като пищно и въздейструващо. Представете си как в началото вървят наколко души, носещи плащеницата на св. Спиридон и др. специални църковни атрибути. След тях в шпалир от двете страни пристъпват бавно свещеници във везани дрехи, а между тях мощите на св. Спиридон върху специален паланкин се носят от моряци като почетна стража на светеца. От балкони и прозорци политат към паланкина карамфили, за да постелят пътя на светеца в знак на признателност и обич към него. И докато шествието се оттегля, тълпата завзема и улиците, настроението е приповдигнато и се очаква уникалното зрелище - чупенето на керамични делви. Идеята за тази предвеликденска традиция керкирианите са взаимствували от венецианците, които на 1-ви Януари изхвърляли през прозорците си стари вещи, за да ги заменят с нови, символично да се настроят за по-добра нова година. Керкирианите избрали да изхвърлят от балкони и прозорци керамични делви, пълни с вода и дребни монети в деня преди Великден, символично разбивайки злото и скръбта и подготвяйки се за празника на Възкресението. За да отбележат от кои прозорци и балкони ще полетят към улицата керамичните съдове, те са маркирани с червени копринени покривки със широк златен кант отдолу. Точно в 11ч. като приливна вълна започна последователно хвърляне на делви и други керамични съдове, но само на малките. Разбира се, всички наблюдатели се оттеглиха встрани от улицата, или под колонадите на Листон. Градусът на въодушевлението се повишаваше непрекъснато. С интерес очаквахме кога ще полетят големите съдове. Те бяха с вместимост поне 10-15 литра, някои дори целите оцветени в червено, на една по-близка делва прочетох надпис “Καλο Πασχα” („Честито Възкресение!”). Някои от съдовете се подаваха от 2-ри или 3-ти етаж, а имаше и такива, които надничаха от висините на 6ти етаж... И започна едно шоу и надлъгване със зрителите. Някои собственици на големи съдове правеха 1-2 обходни маневри и бутваха делвата. Но имаше и други, които аха да блъснат делвата ( и множеството наблюдатели, затаили дъх започваше неистово да снима, за да улови мига на летене), аха решат да почакат. И така на няколко пъти. За мен най-впечатляваща бе една огромна издължена червена делва с надпис, която побираше поне 100л вода. Голямо надлъгване, викове и дюдюкане беше. И когато накрая делвата полетя, видяхме че е бутната от двамина яки мъже. Избухнаха щури аплодисменти. Тази емоция продължи не повече от половин час, но адреналина още дълго остана висок. След това за здраве и късмет всеки си взе чирепче от строшеното по улицата да си го пази до следващата година. А ако много се е помайвал, можеше и да остане без чирепче, защото бързо и организирано започна изчистването на счупеното. Хората се разпръснаха по кафенетата, по огромните тревни площи на площад Спианада, с много балони и забавления. Ние пък се отправихме към автобуса, който ни върна в хотел Ermones beach Holiday Resort, за обяд и следобедна почивка, за да съберем сили за вечерното Възкресение. Около 21ч. ни върнаха обратно в Керкира. По главните улици на града дефилираха духовите оркестри, като кулминацията бе прeдвидена да се състои в един павилион в централната градина, целият обсипан с гирлянди от светлини. Към 23:30ч един след друг се построиха оркестрите, а след тях дойдоха свещениците и се подредиха около павилиона. Всеки от нас си бе купил свещички и искаше да си вземе огънче от съседа или от свещенника, който бе изнесъл тържествено огъня от митрополитския храм, наречен на св. Царица Теодора, допринесла за тържеството на православието чрез премахване на иконоборческата ерес. А сега си представете следното: Звездна нощ, чува се лек плясък на вълни, наоколо пробляскват множество свещички, само контурите на градинския павилион светят. Десетина минути преди 24ч. слово произнесе висш духовник, накрая благослови всички и ни поздрави с Възкресението Господне в първите секунди на новия ден. Тогава блеснаха в цялата си красота светлините на павилиона и започна една невероятна, неописуема, фантастична феерия от фойерверки, всеки следващ по-пищен и по-зрелищен от предишния. И така – около 20 минути. Такава еуфория на сетивата не бях виждала, а и до сега мисля, че няма другаде. Преливащи от емоции се добрахме до автобуса, който ни върна в хотела, за да се подготвим за следващия ден.

В деня на Великден след закуска отидохме отново в града. Атмосферата беше празнична, слънцето весело се усмихваше, в много павилиони на открито се предлагаха закуски и кафе, върху тревните площи в центъра деца играеха на топка, други се разхождаха около фонтаните. Общината бе осигурила безплатен достъп до Старата крепост, с нейните фортификационни съоръжения. Ние, като истински откриватели, с удоволствие се качихме на кулата – от там панорамата към града и морето е фантастична, а и спазихме една наша традиция – да изпиваме бутилка вино на всяка крепост, която изкачим. Можете ли да познаете какво вино пихме – разбира се „Рецина”.

Към 13ч. ни върнаха отново в хотела за Великденски обяд. Какво да ви описвам: край басейна, под сенници бяха подредени маси за гостите, оркестър изпълняваше една след друга най-популярните гръцки песни, а в далечината се синееше Йонийско море. Супер! Домакините бяха подготвили изобилие от храна и питиета, а както по-късно се разбра - и интересна шоу програма. Наблизо се въртяха 7-8 чевермета, а междувременно ни предложиха огромни плата със скариди и узо, разни други вкуснотийки, които вече съм забравила, а виното се лееше от бъчвички. Това, което ме впечатли особено, бяха огромните (може би 45-50см. високи) шоколадови яйца, приготвени от сладкаря на комплекса. Градусът на настроението нарастваше постоянно, подклаждан от страхотната атмосфера на гръцкото сиртаки, което се лееше в музика, песен и танц. Гостуващата шоу-трупа изпълни няколко гръцки танци в градация, като разбира се завърши с популярният танц от „Зорба Гъркът”. Имаше циркови номера върху пирони, гълтачи на огън, кипърски танци върху масите, разнообразни хора. И нямаше значение какъв език говориш, (в комплекса бяха дошли да празнуват гърци, българи, англичани, немци), всички се хванаха на хората и се създаде страхотна празнична атмосфера. Времето летеше, наситено с емоции. Беше станало към 17:30ч., когато бендът обяви последната си песен, а ние имахме усещането, че е доста по-рано. Но... така е, когато се забавляваш от сърце и душа. И някак неусетно, ненатрапчиво, като на шега, бендът и домакините ни, ни направиха съпричастни на вечния елински дух, на любовта и красотата. Благодарим!

На следващият ден се отправихме за България. Отново се озовахме на пристанището на Керкра, отново пътувахме с ферибот през Йонийско море, а Старата крепост ни изпращаше с развят гръцки флаг и сякаш ни казваше: „Довиждане! Ще ви чакам отново!”


Автор: Веселка Костова