Велик ден в Гърция

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Моят Великден в Гърция "

Пишейки под рубрика „Моят Великден в Гърция” вероятно ще бъда разбрана погрешно и ще очаквате, да ви разправям за шарени яйца, църковни песнопения и силен аромат на тамян, премесен с ухание на топли козунаци. Не бързайте да предполагате. Не е нужно да е Великден, за да бъде денят велик!

В новото време Гърция е родила достатъчно имена, с които да се гордее пред света. Ако сте чували музиката на Теодоракис, ако сте гледали поне един филм на Мелина, ако сте чели поне страница от Казандзакис, вие със сигурност знаете за какво говоря. Гледали ли сте обаче Траянос Делас? Помните ли какво направи? Помните ли!? За него ми е думата сега, той ми показа как идва Великден посред лято!

Случи се в последните дни на юни 2004 г. Наеха ме да съпровождам група достопени възрасни дами - да ги заведа до светлия бряг на Егея, да им разкажа за древния Филипи, да видят акведукта на Кавала и да проверят защо се жали в старата градска песен за драмската ракия. Много време мина оттогава и не помня дали успях да накарам милите възрастни дами да обичат и да разбират повече Гърция, но аз се научих и на двете!

Чуйте сега как стана тази работа. Беше 1 юли, връщахме се от стръмните калдаръми на Кавала. Аз се бях изморила от приказки, а моите спътниците от ходене. Оставиха ме да вечерям сама и се прибраха да почиват. Намерих си малка крайморска таверна - хубаво място с прясна риба и задоволително вино. Таверната беше изпълнена с дим от цигарите на рибарите от селото, седнали бяха да пият узо. Между клиентите нямаше жени. Само Стела седеше зад тезгяха – жената на собственика на таверната, гъркиня от нашите си, българските гърци. Като отворих вратата, рибарите ме погледнаха накриво, свиха вежди, кефа им развалях – не им беше до жени тази вечер – чакаха мача. Мача, да! Не помните ли? Тогава в Португалия се играеше Европейското по футбол. Посместиха се по съседните маси и като истински балкански джентълмени ми отстъпиха една маса, цялата за мене. Поръчах и зачаках с рибарите. Гърция щеше да играе с чехите на полуфинала. Прогнозите казваха, че Чехия е един от вероятните европейски шампиони, а на гърците не вярваха много. Късмет били имали да стигнат на полуфинал! Твърде далече били стигнали! Далече ли? Това не беше далече, далече стигнаха след няколко дни и не защото имаха късмет, а защото имаха отбор!

Срещата почна късно, навън стана тъмно, улиците опустяха, никакво движение. Всички гледат мача. Помня като днес две дълги полувремена, много напрежение, много надежди, аха да стане, но всеки път се разминавахме с вратата. Разминавахме се казвам, ние се разминавахме, защото в този миг бях една от тях, бях станала гъркиня. Редовното време изтече и зачакахме продължения. Значи не били толкова страшни чехите, казвам си. Така си казвах, но човек не бърза да се радва. Ей тогава онова момче, Траянос Делас, дето инак играеше защитник в средата, красивото, чернооко момче, то сложи чехите на мястото им. Не че не харесвам чехите, те са славяни, наши братя, ама тогава гръцкият отбор си спечели честно мястото на финала. Чували ли сте как 10 милиона гърци реват в един глас? Аз го чух тогава, а после още веднъж, да ме прощават португалците. Но за втория път бях готова. Тогава вече знаех кой ще бъде шампион и вече се бях научила да крещя „Елада ине протатлитис Европис!”. Мачът с португалците беше очаквана победа и в Гърция никой не се съмняваше в това. След мача с Чехия обаче радостта беше като лавина. Тогава разбрах какво е да си на Велик Ден в Гърция. Морето запалиха, хора! Морето гореше от фойерверките!

После рибарите ми простиха задето се натрапих, а накрая даже пихме заедно по едно-две. Стела и Андоснис, старият съдържател на таверната, не взеха парите ми – „И на финала казват ще те чакаме да дойдеш момиче!” Така и направих. Даже не съм ги карала да чакат.


Автор: Калина Иванова