Усмивката на изгрева

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Любимото ми занимание в Гърция"

Кога „бягаме” към любимите си занимания?! Когато ни притисне еднообразието и напрежението на ежедневието, когато средата е неприветлива или просто когато това занимание провокира усещането ни за радост от всеки малък детайл...

Малките неща..., понякога толкова обикновени, и големите радости...

Екскурзия или почивка без програма ... време да усетя и запазя в себе си всичко – и спокойствието, и емоциите, и красотата и морето /то е отделна категория/ и шумната гръцка реч, от която нищо не разбирам, но ми харесва да чувам. Любимите ми думи са endaksi и kokulaki. Понякога си ги повтарям, създават ми настроение :)

Когато си мисля за Гърция, се сещам за десетки любими занимания. Всеки ден ми се случват такива. Събуждането в 7.00 ч за ранна утринна среща с морето. Никога не забравям да погледна към розовия храст на ъгъла на хотелчето. Толкова хубаво мирише, че въпреки миризмата на морето, която лудо обичам, не пропускам да усетя и цветята.

Бързам, отивам да се насладя на шума на морето, преди да са дошли първите плувци. Обичам да се разхождам толкова рано.

Моренце, толкова си чисто и прекрасно, топло, спокойно. Ще се разходя и ще те погледам, преди да са дошли представителите на най-зрялата възраст, които така весело плуват, и най-вече приказват, и се смеят. Не разбирам за какво бърборят така развълнувани, но се развеселявам. Вървя си по плажа и се смея сама. Не, не се смущавам. Дори ми е приятно. Осъзнавам, че съм си оставила в куфара сериозната маска и „нося” себе си.

Моята сутрин тепърва започва, музиката е с мен, внимателно избрана да е в хармония с положителната енергия на това място. Искам да поседна, да гледам как се събужда Геракини, Вурвуру, Калогрия, Лагомандра, Метаморфоси, Неа Ираклица, Корфу, Тасос ...

Чудя се толкова елементарно ли съм устроена или наистина щастието е в малките неща. И как да не се зарадвам – тази сутрин поне 10 човека ми казаха добро утро, при това с усмивка. (На излизане си взех една ябълка от ресторанта. Дамата на входа ми се усмихна ... при това пред табелата, която уточнява, че не е редно да се изнася храна) Мисля, че тя жената разбра, че бързам за моята ранна среща с морето...

Такава е само малка част от моето „любимо гръцко занимание” ... то не е „специално”, няма да го намерите в туристическия пакет. Това са усещанията, които никога не ви стигат, средата, която ви предлага толкова емоции, колкото душата ви иска да поеме. Стига да може и вие да й дадете ... понякога само доброто си настроение.

Автор: Рада Тренева