Трите мойри

 

Древните гърци истински вярвали в съдбата. Смятали, че животът на всяко човешко същество и всяко божество следва своя предопределен още при раждането път. Понякога се случва някой да опита да промени своята орис и много често успява, стига да спечели благосклонността на богините на съдбата.

Богините на съдбата в древногръцката митология се наричат мойри – зловещи фигури, които предизвикват респект у всяка жива душа и всяко божествено създание на територията на Елада, чак до самите върхове на планината Олимп. Всяка душа в древния гръцки свят следвала нишката, която богините на съдбата изпридали и водели по лъкатушните пътища на живота от раждането до смъртта.

Мойрите са три сестри, чието раждане и съществуване е обвито в мистерия. Повечето легенди посочват като техен баща самия Гръмовержец Зевс, а що се отнася до майката източниците се разминават в твърденията си, според някои това е богинята на правосъдието Темида, според други – богинята на съдбата Ананаке, а трети посочват богинята на нощта Никта.

Богините на съдбата са сред първите описани от митологията божества и това потвърждава тяхната древност. Първоначално в легендите се споменава само една богиня, като с течение на времето легендата бива доукрасена и усложнена. И това съвсем не е случайно, както казахме по-горе, гърците наистина са вярвали съдбата и предопределението и знаели, че през целия си живот следват път, който вече е начертан от нишката, изпредена от мойрите.

Всяка от трите мойри има свое умение и предназначение:

Най-младата, Клото (Κλωθώ), е предачка. Тя е тази, която преде съдбите на кората и чиито пръсти създават нишките на живота, ще я разпознаете по това, че държи хурка.

Средната сестра е Лахесис (Λάχεσις). Тя е определителка и разпределителка. Нейната задача е да води нишката на съдбата през мъките, радостите, препятствията и победите на живота. Най-често бива изобразявана със свитък (или хороскоп) в ръка.

Най-голямата сестра е Атропос (Ἄτροπος) – неизбежната. Тя буди най-много респект и страх, защото се появява в края на живота и проследява пътя, през който е минала съдбата, прави равносметка и прекъсва нишката на живота. На изображенията тя държи везни или режещ инструмент.

Мойрите се появяват като орисници седем (а според някои текстове след три) нощи след раждането, за да определят пътя, по който предстои да поеме новороденото. Древните гърци са смятали, че могат да ги омилостивят с дарове като вино, хляб и дори злато и ако мойрите са благосклонни те ще приемат подаръците.

В края на живота, богините на съдбата се превръщат в богини на смъртта и изпращат душата в ръцете на ериниите, които изпълнявали наказанията за лошите дела.

Като богини на съдбата, мойрите имат пророчески дарби и умеят да разбулват бъдещето. Често пъти стават основен източник на познание за оракулите.

Вероятни поради страха, който всяват мойрите са изобразявани като вещици – стари, безчувствени и дори зли. Но митовете разказват, че богините на съдбата понякога чуват молбите и могат дори да променят пътя на нишката, отклонявайки го от предопределението.

Пътеводител Гърция



Още по темата:

Тритон

Менади

Сирени

Кентаври