Щрихи към един незавършен портрет

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Моето любимо гръцко ястие"

Няма друго място в света, където човек най-добре може да усети, специфичния микс между минало и бъдеще. За Гърция е писно много, но е изключително трудно пестеливо да опишеш онази незабравима атмосфера, която цари по улиците, в къщите и дори в взаимотношенията между хората, онази безкрайна бъркотия между настояще и минало, обвита в странни миризми и вкусове. Колкото и да се опитвам да завърша портрета на Гърция, който рисувам с думи от 1994 година усещам, че откривам все нови и нови щрихи и съм напълно убедена, че скоро няма да успея да завърша този портрет. За да се потопим в същността на гръцката душа в онези нейни аспекти, които се формират в продължение на векове трябва да отбележим, че Гърция е земя на богове и хора.

Жаждата за живот е основополагащия елемент, който характеризира гърците. Не случайно великият Казандзакис използва тази особеност при създаването на образа на Алексис Зорбас, на човека който търси непрестанните предизвикателства от ежедневието. Героите му те карат да плачеш и да се смееш, но едновременно с това те кара да съжеляваш, че не принадлежиш към този забележителен народ. Не случайно и днес, когато страната преживява тежки моменти именно тази жажда за живот, кара гърците да се борят за по-добро бъдеще. Дори и в сегашната трудна ситуация, гърците с гордост отговарят, на въпроса на шокираните чужденци, защо страната им е толкова красива: „ Ако не беше най-красивата страна на земята, защо тогава боговете са я избрали за място за живеене?” Незабравимата Мелина Меркури много точно описва тежестта, която тежи върху всеки грък: ” Да си се родил грък означава, че върху теб пада едно прекрасно проклятие. За изненадващо голям брой хора това означава, че ти лично си построил Акропола, и лично ти си създал идеята за демокрацията”. Наистина няма друг народ, който с такъв копнеж да иска да разкрие на всеки чужденец историческото, духовното и политическото богатство, което крие страната му.

Странно е, но хората които посещават Гърция за първи път си представят, че още по пътя изненадващо ще се изправят пред някоя античен крепост или музей. Гърция те омагьосва и едва когато дойде време да си заминаваш, се питаш кога отново ще се върна тук.

На което и да е място на света да отидеш и срещнеш грък, който живее далече от родината ще изпиташ заедно с него носталгията по Гърция и една скрита болка, че живее толкова далече от прекрасната си страна. Но заедно с тази болка, той винаги ще говори за играта на вкусове, цветове и аромати във вкусните гръцки гозби.

Когато пристъпиш прага на която и да е таверна или ресторант в Гърция ще видиш ,че двама гърци могат да поръчат за 10 човека, докато на съседната маса група чужденци грижливо смятат, кой колко трябва да плати за порцията, която е изял.

От доста години се опитвам да изуча, тайните при смeсването на подправките, които изполват жените, потомки на гръцки изселници от Цариград. „Πολιτικη κουζινα» е пътуване в спомените от миналото, но заедно с това разкрива, че този странен микс от аромати, цветове и вкусове никога няма да умре.

Благодаря на госпожа Анна, която разкри пред мен тайните на „Екмек кадаифи”. Рецептата е изключително лесна.

Необходими продукти: 1 кг. захар, сок от 1 лимон, ванилия, бита сметана, екмек (специално тесто), ванилов сладолед

Начин на приготвяне: Взимаме екмек , който има размерите на голяма чиния напомня на коричка хляб, с малки дупки в повърхността и е съставен от две части.Накисваме тестото в 2 литра вода.Изчакваме пет минути вода да се попие и да се отцеди.

В тенджера варим 1 кг. захар, сока от 1 лимон и две чаши вода. С готовия сироп, заливаме тестото,което сме поставили в кръгла тава омалена със зехтин и печем във умерена фурна. Като от време на време с лъжица, заливаме тестото със сиропа, който има в тавичката. След като извадим екмека от фурната, поставяме върху тавичката един голям капак от тенджера и обръщаме , за да го сложим в голяма чиния, за да го сервираме. Режем парчета, както за торта като отгоре слагаме бита сметана и една топка ванилов сладолед.

Време е да ви пожелая добър апетит.


(*)Πολιτικη κουζίνα – кухнята на града. Цариград е бил наричан просто „града” - η πολη. Оттук в гръцкия език идва фразата πολιτικη κουζίνα.

Автор: Наталия Маева