Солун през зимата

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Моята Коледа и/или Нова Година в Гърция"

Някак спонтанно, почти ненадейно, а кой знае - може би напълно осъзнато и търсено, решаваме, че Нова година’ 2008-ма трябва да се превърне за нас в различен и необикновен семеен празник. Хм! Различен ли, споменах...Да, да - различен в смисъл - посрещнат на чужда земя! Е... доколкото Солун може да се нарече чужд...

Нали така - самото наименование си е само наше - българско! По карти и пътни табели това е Тесалоники. Но, има ли значение, името на един град, ако той ще се превърне в мястото, на което се чувстваш добре?!

И все пак, като начален план, решението ни да потеглим към Гърция в последните дни на изтичащата като пясък през пръстите година, е толкова внезапно и шеметно, че на първо време дори не се сещаме как точно ще се осъществи.

След трескаво звънене в офисите на няколко туристически агенции и уточняващи разговори със съответните служители, ситуацията малко по малко започва да се прояснява. Правим предпочетената от нас резервация, но се готвим да пътуваме индивидуално - със собствен транспорт. Тогава така ни се видя най-добре и за предпочитане... По-нататък, предстоеше да разберем, че изборът ни е бил правилен.

Очакваха ни три дни престой на средния ръкав на Халкидики - Ситония, три дни - нощувки, закуски, вечери, Нова година... Но на тръгване почти не мислим за всичко това! Ние искаме свят да видим! А преди Халкидики, преди Ситония... преди тях, ли?! Ооо, ама разбира се! Преди тях, всички пътища водят към Солун! Тук, някой сигурно ще си каже: свят ли?! Че, какъв "свят" е Солун?! Но преди празните и безсмислени приказки и прибързани умозаключения, човек трябва да се е докоснал дори и само за миг до този град, зареден с необикновена притегателна сила ,за да си позволи собствен поглед и мнение!

А Солун, безспорно е хубав град! И едва ли, с това откривах топлата вода. Когато пристигаме почти в последните часове на изминаващата година, градът ни посреща неочаквано красив, сияещ, забързан, оживен, динамичен, на места - и по-спокоен, многолик, празничен, различен.

Голям бял град! Морски, при това! Тези, като че ли са първите впечатления, първият спомен, който се запечатва у всеки, пристигнал тук - подредени бели сгради със симпатично надвиснали по терасите цветни раирани тенти, а отсреща - море... Бяло море! Разстлало синьо-бялата си, лъскава като сатен мантия, морето - даже и през зимата, привлича погледите ни като магнит. Ослепителен, приличащ на перла от току що изхвърлена от солените морски води огромна седефена мида, Солун блести и краси брега на залив със същото име. Крайбрежната солунска алея е толкова широка, че има място както за сергиите на случайни улични търговци, така и за преминаващия бял файтон с насядали в него самодоволно ухилени до уши весели туристи. Тук гъмжи от народ! Но дори и сред тази шумната бъбривост е все така приятно! Сякаш всичкото местно население в таен заговор с на пристигалите българи, румънци и знам ли още какви туристи, се беше стекло по-близо край водата. И как няма да е така, когато термометрите карат всеки да забрави, че е зима, защото упорито сочеха 9 - 11 градуса! Време, идеално за разходки навън, за последни покупки, за среща с приятели в някое малко колоритно кафене или кокетна сладкарничка из лабиринта от тесни и стръмни улички на старата градска част или пък, просто, за да се порадва човек на празничната украса и атмосферата на този многолик южняшки град.

Движението по крайбрежния булевард, който следва линията на пешеходната алея, е трудно. Бавното придвижване с автомобила, обаче ни помага да се насладим напълно на разноезичната многоцветна тълпа, която сякаш ни кани да се слеем с нея, да се порадваме на гигантските палми, на примамливата спокойна морска повърхност. Не, че в България си нямаме море! Имаме, разбира се! Но, и днес продължавам да се питам защо там ми се стори магнетично привличащо, някак омайно, вълшебно, така познато и близко?! Защо погледите ни неизбежно търсеха морския безкрай?! Кой знае, дали пък това усещане не беше подсъзнателна препратка към родната история, когато времената са били други - времена на слава и величие за България, разпростряна до три морета?... Сигурно започвах да си внушавам!

Непрестанно менящите се покрай мен картини ми напомнят къде всъщност съм! Пейзажът, изпълнен с разперени като ветрила палмови клони и отрупани с мандарини необлагородени улични дръвчета, ме връща в реалността - някъде на юг от България. И какво, като уж е зима, а няма никакъв сняг, и времето е приятно топло... Това, определено ми харесва и ме прави щастлива! Щастлива, че съм тук, че съм с хората, които обичам, и че заедно, освен да усетим празничния дух на гръцките ни съседи, ни предстоеше да открием и някои малки истини за тях. Истини, толкова прости! Гърците са хора като нас. Обичат вкусната храна, песните, танците и веселбата...А след новогодишната нощ, съвременните жители на Древна Елада нямаше да оставят у нас никакви съмнения, че умеят да се веселят от сърце и душа както в ритъма на сиртаки, така и под звуците на всякакви неравноделни тактове и музика от цял свят. И как иначе, когато сме на Балканите! Когато тук, всички сме някак тъй еднакви и в същото време различни!?!

История, минало, култура... катаклизми, пожари, възход... Всичко има тука! Накъдето и да погледнеш, накъдето и да се обърнеш в Солун, погледът не остава празен. Отпечатъкът на времето, следите от хилядолетна история са на всяка крачка. Древни руини, триумфална арка на римски император, дълги крепостни стени, Бялата кула, внушителни религиозни храмове - всичко в този град напомня за слава, блясък и величие... История!
 
И така си е - Солун е град с история! А освен втори по големина в Гърция, по данни от изследвания - и най-бързо развиващият се град. Мек приятен климат, население от 406 000 жители, с предградията - 872 000. Това е само част от енциклопедичната справка. Зад нея, обаче остава нещо много по-ценно и важно за нас. Усетихме го някак близък този град. Сантиментален... Имаше дух и атмосфера тук, някаква магия във въздуха, която те кара да го заобичаш още, щом пристъпиш във вътрешността му. Чувстваш се, сякаш си у дома, сякаш не за пръв път си тук, обгърнат от дружелюбната му прегръдка. Солун те изненадва! И очарова...Пленява те, както с всяка брънка от миналото си, така и със съвременния си облик. И дори те кара да се почувстваш малко виновен, ако си го подценил в очакванията си за него. Украсените витрини, приканващи към разточителство и щедри покупки с намаления, празничните елхи с мигащи светлинки, цялото настроение и оживлението в този град, бързо те поглъщат и приобщават, скъсяват дистанцията и неусетно започваш да се чувстваш добре, уютно и топло - всеки по свой си начин, само на 300 км от София и няколко часа път.

Дори да нямаш никаква тръпка по историята на големия бял град на брега на Егея, неизбежно ще усетиш пулса му, в който векове наред туптят сърцата на няколко етноса - гърци, турци, българи, евреи... Споменах ли, че ми напомня по нещо за Пловдив?! Прилича му на Солун да се влюбиш в него от пръв поглед! Смесицата от култура и история, заедно с букета от архитектурни стилове, го правят още по-симпатичен, очарователен и незабравим. Тук, струва ми се, е невъзможно да изпаднеш в скука, нито в отегчение или пък в хамлетово раздвоение: харесва ми...не ми харесва...

Забележителен градоустройствен план! Не ни беше нужна архитектурна мисъл, за да открием този факт и великолепното решение при възраждането на града след унищожителен пожар, бушувал тук в началото на 20-ти век. Архитектурно решение, което позволяваше независимо в каква посока пътувахме, преминавайки през тихи улици и шумни булеварди, сякаш през тайнствени пролуки, пред нас непрекъснато да се изправят ту величествената Ротонда, ту други стари или по-нови църкви - имаше ги на всяка крачка, ту паметник на древен мислител или национален герой. Старогръцкият мит за Лабиринта, като че оживяваше в съвременна приказка, наречена на името на сестрата на Александър Македонски - Тесалоники.


Да...Солун се превърна за нас в лабиринт, но не смъртоносен, като онзи на цар Минос, а по-скоро провокиращ откривателския ни дух, усета ни за ориентация, любопитството и чувствителността на сетивата ни. А нашите, в тези последни за 2007-ма мигове, със сигурност бяха изострени докрай и с удоволствие поглъщаха, попиваха и запечатваха всяка частица, предложена им от прелестната картина наоколо.

Бавно и полека започвах да се убеждавам в думите на онзи анонимен посетител във форума на един от туристическите интернет-портали, който беше написал, че не е зле по това време на годината да си някъде по на юг и по на топло! Е, винаги има по на юг и по на топло от Солун. Но на нас, този град ни беше някак достатъчен.
 
Тръгваме си от Солун, Салонико, Тесалоники... или както там ви харесва, докрай отдадени на собствените си емоции и развълнувани, но с ясно съзнание бързаме да признаем помежду си: Този град ни спечели! Завинаги! И със сигурност, още преди да сме го напуснали, вече мечтаем за следващия път, когато той отново ще ни посрещне шумен, жив, слънчев, романтичен, изпълнен с ухания, гостоприемен и щедър на преживявания.

За по-сигурно завръщане хвърляме монета в морето - такова било поверието... И тайничко си мечтаем това завръщане да е колкото се може по-скоро! А, ако случайно, на някой му се сторят силно преувеличени думите ми и се усъмни в тях - нека отиде до Солун - макар и не точно през зимата, за да усети сам бялата магия на белия град с митично име, там - някъде край Бяло море...

Автор: Николина Милкова