Сафо

 

Сафо (на еолийски диалект Ψάπφω, Псапфо), наричана още "божествената Сафо", е древногръцка поетеса, ползваща се с голям авторитет през Античността и включвана в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция.

Основната част от стиховете на Сафо днес са изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и три цели стихотворения. Според древните автори, които са разполагали с произведенията ѝ, темата на много от тях е хомосексуалната любов. От там думата лесбийка (по името на нейния роден остров Лесбос) се е превърнала в нарицателно.

Сафо произлиза от заможно семейство с политическо влияние на Лесбос, но политическите теми не намират голямо отражение в поезията ѝ. Тя е женена за богаташа Керкил от остров Андрос и е известно, че има поне една дъщеря на име Клеида. В началото на 6 век пр.н.е. живее по политически причини в изгнание в Сиракуза. По това време тя вече е толкова известна в гръцкия свят, че при пристигането ѝ в града там е издигната нейна статуя. Завръща се на Лесбос през 581 пр.н.е. и според някои източници доживява до дълбока старост.

В древността и през средните векове тя е била известна (според легендата) за това, че се е хвърлила от скала заради несподелена любов към моряк на име Фалон. Тази легенда датира от римско време, когато се споменава от Овидий и Лукиан, и със сигурност не е с християнски произход.

Философът Максим от Тир през 3 век пише, че Сафо е била "дребна и смугла" и че нейните взаимоотношения с приятелките ѝ са били подобни на тези на Сократ:

Какво друго беше любовта на жената от Лесбос, ако не Сократовото изкуство на любовта (стига да е позволено да сравняваме нея, по-древната, с нещо по-ново)? На мен ми се струва, че те са практикували любов всеки по своя начин, тя - тази на жените, той - тази на мъжете. Защото, казват, и двамата обичали мнозина и били запленявани от всичко, което е красиво. Това, което за него били Алкивиад, Хармид и Федър, за жената от Лесбос били Гирина, Атис и Анактория (според други източници името е Анагория).

Голямо ново литературно откритие, Миланският Папирус,cds.colleges.org.367 намерен в обвивката на мумия и публикуван през 2001, показва голямото уважение, което поетът Посидип от Пела, известен автор на епиграми (3 век преди Христа), изпитва към "божествените песни" на Сафо.

Според епиграма в Палатинската антология (9.506), приписвана на Платон:

Клавдий Елиан пише в „Пъстри истории“ (Ποικίλη ιστορία), че Платон наричал Сафо мъдра. Хораций пише в своите Оди, че лириката на Сафо е достойна за свято възхищение. Една от поемите на Сафо, „Струва ми се равен на боговете“ (Φαίνεταί μοι κἠνος ἴσος θέοισιν), е известна с това, че е преведена от римския поет от 1 век пр.н.е. Катул в неговата "Ille mi par esse deo videtur" (Catullus 51).


Източник: Сафо