Самотраки в древността

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория " Любимата ми археологическа забележителност в Гърция"

В древността Самотраки не е имал почти никакво политическо значение, както поради планинския си релеф, така и поради това че самия остров не разполага с удобно естествено пристанище. Разбира се, островът е имал известно икономическо значение от гледна точка на неговото разположение между плодородна Тракия и гръцките градове – държави, с които тя е търгувала.

Икономическото и политическото значение на острова обаче е несравнимо с неговия статус на един от най-важните духовни центрове на древността. Мистичният и до днес неразгадан култ към древните богове, наречен още Мистериите на Самотраки е почитан от самия Филип Македонски II, от Лисандър царят на Спарта, от римския нотабил Корнелиус Писо, от бащата на историята Херодот, от философите Платон, Аристотел, Одисей, Агамемнон, както и от стотици други държавници, политици и философи. Дори сега, няколко хилядолетия след създаването на култа, островът все още ревниво пази тайнствената сила на култа.

Там, където планината плавно се спуска към спокойното лазурно море малко преди то да я поеме в своята мощна прегръдка се намират руините на Светилището на Великите Богове, където са се провеждали мистерии подобни на Елевзинските. Това място се намира в близост до градчето Палеополис разположено в северозапазната част на острова на около десетина километра от пристанището Камариотица.

През 1874 година австрийска археологическа експедиция, начело с археолога А.Конце започва разкопки около Палеополис. В резултат на нейната работа се открива един от най - значимите храмови комплекси от пределинистичната епоха. Целият този комплекс, който днес е отлично консервиран и може да бъде посетен като музей на открито е посветен на Каберийския култ към Великите Богове.

В Пантеона на боговете почитани от поклонниците на култа основно място заема богинята Аксерос, която по-късно се асоциира с древногръцката богиня Деметра или Сибила. Тя се изобразява навсякъде с придружаващи я лъвове, както и с боговете Аксиоксерос и Аксиосерса, които по-късно древните елини разпознават като Хадес и Персефона. Практически култът към Великите богове се е изразявал в молитви отправени към боговете, в ритуални жертвоприношения на животни, поднасяне на молитвени дарове, както и в организиране на празненства в чест на боговете.

Според легендата именно на това място, на едно от тези празненства македонският цар Филип II среща Олимпия и я прави своя съпруга. Същата тази Олимпия впоследствие дарява царя с наследник, който по-късно ще стане най-великият пълководец на древността - Александър

Македонски.

Моята лична препоръка към всеки, който се е отправил към острова е да отдели поне час и да посети останките от храмовия комплекс край Палеополис.

Независимо от това дали сте изкушен от древната история на острова или просто търсите трепета от досега с райски пейзажи това е вашето място. Само на някакви стотина метра от главния път изведнъж в планината, сред идилична маслинова горичка, пред вашия поглед се откриват древните руини. Архитектурните паметници, открити при разкопките са: скални олтари от 2 хилядолетие пр.н.е., Анакторон(храм за посвещение в ниска степен на мистериите, датиран от около 500 г.пр.н.е.), Хиерон (или така наречения “Нов храм”, използван за посвещение във висшата степен на мистериите, датиран от около 300- до 150 г. пр.н.е.), т.нар. “Зала на хоровите танци”, съкровищница, Олтарен двор, “Ротондата на Арсиное”, кръгово пространство с каменни седалки от V век, пропилеи(параден вход към храма от около 340 г. пр.н.е.), битови сгради, некропол. Днес, на мястото където се е издигал основния храм могат да се видят само пет от общо четиридесетте дорийски колони, които са го обграждали, както и оцелялата във времето част от западната стена. Статуята на младата богиня Нике, датирана към 130 г. пр.н.е е украсявала именно този храм, но както всички добре знаем понастоящем е един от основните експонати в парижкия Лувър. Тя е изработена в чест на пълководеца Димитриус удържал победа в битката срещу Антиохий III в открито море, близо до бреговете на Кипър. В първоначалния вид богинята Нике е поставена на пиедестал с разперени криле на мястото на ръцете. Пиедесталът е издялан във формата на нос на кораб, а според замисъла на скулптора богинята го направлява в бурното море и така помага на войниците на Димитриус да удържат победата. Статуята е дар от жителите на Родос донесен в Самотраки през 190 г.пр.н.е.

Когато попаднах на това място и видях руините на древното светилище за миг затворих очи и се опитах да си представя статуята на Нике, която съм виждал неведнъж в Лувъра. В съзнанието ми бавно изплува образа на богинята, възкачена на същия този висок пиедестал във формата на нос на кораб сред леденостудения, сив мрамор на дворцовите стълбища, тълпите от туристи и непрекъснатите отблясъци на светкавиците на техните фотоапарати. Замислих се защо човекът се нуждае от това да превръща образите, символично свързани с най-съкровените прояви на духа в панаирджийски атракции. Дали всички тези богати музейни сбирки не са своебразен пантеон на гузната човешка съвест или просто това е поредната вулгарна демонстрация на силата на западната цивилизация. Всички въпроси губят своя смисъл на това място, където всеки камък още тъгува за изтръгнатата от корените си богиня, защото отговорът е пределно ясен – нейното място е тук, в полите на планината Сиос, в Самотраки.

На юг от светилището са останките на Ротондата на Арсиное, датирана към 288-281 г.пр.н.е. В древността, по времето на ежегодния летен фестивал тук са извършвани жертвоприношенията, церемониите и другите религиозни обреди. С диаметър от 20 метра, ротондата е най - голямата позната ни древногръцка кръгла структура. Тя е посветена на царица Арсиное, съпругата на цар Лизимах. През 306 г. пр.н.е. Лизимах, бивш пълководец и генерал от армията на Александър Велики става цар на Тракия. Интересна за нас е версията на бащата на географията Страбон, според който в античния град Тиризис, намирал се на територията на днешния нос Калиакра е била резиденцията на цар Лизимах. Стръмните отвесни скали ограждащи морето при нос Калиакра са служили като естествена защита на крепостта на Лизимах срещу постоянните набези на другите тракийски царе.

С напредването на неделната сутрин започнаха да се появяват и първите туристи също като мен решили да отделят малко време на светилището. Слънцето вече се беше вдигнало високо в безоблачното небе и това ми напомни, че ни очакват планинските водопади, основната цел на нашето посещение в Самотраки.


Автор: Янчо Янков