Самотраки - планинска експедиция - ден първи

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Любимото ми занимание в Гърция"

Отправната точка на всяка планинска експедиция е малкото градче Терма още известно и като Лутра. Всъщност, и двете наименования говорят за наличието на термални извори в планината, в полите на която е построено градчето. Думата “терма” е с латински произход и означава топъл извор, а думата “лутра” е гръцка и означава баня.

За да почувствате истинската магия от единението с природата на острова си отделете най-малко два пълни дни, през които да изкачите планината над Терма.

Първата наша цел са планинските езера, известни като “Грия Ватра”. Това са няколко езера с различна големина, издълбани в скалите от спускащите се от върха на планината водопади. Отправяме се към езерата, като следваме коритото на едноименната планинска река с кристално чисти води. Маслинови горички се редуват с високи вековни чинари, а планинската пътечка една се промушва през гъсталака и камъните. Тази пътечка, утъпкана от стъпките на хилядите ентусиасти дръзнали да щурмуват дивата планинска пустош сякаш форсира и без това забързаните ни крака. Слънцето пече безмилостно, но за жегата се сещаме единствено по изпръхналите си устни и залепналите за телата ни дрехи. Короните на чинарите са така преплетени една в друга, че напомнят за чадъри, услужливо предлагащи на туристите утеха от жаркото слънце. Сенките от дърветата и тихия ромон на водата, ритмичната песен на кълвачите и закачливите трели на пойните птици са нашите опитни планински водачи, които ще ни съпътстват през целия ден.

След около час изкачване внезапно пред погледа ни изниква първото езеро. То сякаш е изкочило от скалите като планинските козлета, които са навсякъде на острова.И ако не се чуват радостните викове на щастливците, които вече се къпят в топлите му води е твърде вероятно да го пропуснете. Сега, обаче езерото е пред нас, потопено в пищната зеленина, избуяла сред заобикалящите го планински зъбери.

Топлата, чиста вода вече гали кожата ми, а тялото ми бавно се отпуска и се слива с прозрачната повърхност. Душата ми ликува, а сърцето ми полека се изпълва с цялата любов, която езерния бог щедро раздава на всеки потопил се в тихите води на езерото. Благодарен съм на всички небеса за това, че съм тук! Горд съм, че съм малка частица от тази съвършена хармония !

Този първи ден минава в изкачване на планината и плуване във всяко появило се на пътя ни езеро. Последното от тях е почти покачено на самия връх. Поглеждам към него от високата скала и виждам хората, които оприличавам на екзотични рибки плуващи в гигантска чаша. Отмествам погледа си и пред мен се ширва безкрайната синева, в която са се превърнали слетите стихии на морето и небето. Поемам дълбоко дъх и се гмурвам в изумрудено сините води на езерото. Слънчеви зайчета закачливо си играят във водата, а птичия хор почти заглушава песента на спускащия си от върха на планината водопад.

Излизайки от водата поглеждам към скалите околовръст и се оказва, че всъщност съм попаднал в рая на хипитата. Млади момчета и момичета несмущавани от нищо са устроили своята лятна комуна на това прекрасно място. Пред смаяния ми поглед като гъби след дъжд навсякъде никнат палатки хималайки, а пред тях като манастирски котараци десетки младоци протягат голите си тела. Тук там телата са преплетени и напълно отдадени на обзелата ги страст. Няколко кучета съучастнически махат с опашки и игриво подскачат около любовните двойки. Недалеч от тях млада дама с изпито лице жадно е впила поглед в дебела книга, от корицата на която разбирам, че чете Ницше. По – нататък на рехав огън къкри някакво джезве, а около огъня пърхат крайно слабите тела на три голи грации. Трите момичета са много късо подстригани и някак изолирани от всички останали, които макар и на групички излъчват усещането за принадлежност към някаква общност.

Любовта на това място днес е дошла с шепата слънчеви лъчи, които сгрявят сърцата и зареждат хората с мощна енергия, с която и най-слабия човек може да събуди в себе си велика сила. Така зареден и аз се оставям на всемогъщото чувство и му се наслаждавам през остатъка на деня. Спускането от върха на планината е толкова леко и приятно, че дори не усещам все още палещото слънце и натрупаната през деня умора.

По стръмния, лъкатушещ път към Терма срещам компания позакъсняли хипита устремени най- вероятно към върха Фенгари. Сигурно това са онези романтични типове, които тук се чувстват като у дома си и нерядко се опитват да атакуват върха при пълнолуние – безразсъдство, което често води до намесата на спасителните отряди.


Автор: Янчо Янков