Самотраки - пътешествие по улиците на Хора

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Любимото ми забавление в Гърция"

Хора - столицата на островСамотраки. Независимо от късния час и все още тежката жега огромният паркинг на центъра на градчето беше натъпкан до краен предел, поради което се принудихме да обикаляме улиците докато открием местенце за нашия ламаринен приятел.

Тръгнахме напосоки по калдъръмените, стръмни улички на градчето и бързо пред нас се появиха първите магазинчета. Шарената лятна лятна шопинг фиеста беше в разгара си и въпреки късния час туристите пъплеха като мравки тръгнали да се запасяват с напълно излишни джунджурии. Заразени от общата лудост, без много кандърми се шмугнахме в първото сувенирно магазинче. Очакваният кич се беше настанил доста уютно върху кокетните рафтчета на магазинчето. Усмихнатите лица на дървените кукли ни подканваха да ги прегърнем, смели моряци гордо издуваха дървени гърди, пиратски кораби очакваха своя капитан, десетки различни по големина копия на богинята Нике и Акропола, всякакви звънчета, ключодържатели произведени в далечен Китай специално за нас.

Навън все още е толкова горещо, че цялото ми тяло вече е мокро, но с всяка своя клетка предчувствам красивото преживяване, което щи ми предложи разходката по улиците на Хора. Всъщност аз не съм съвсем неподготвен, за това което ме очаква – зная, че заради отлично запазената си архитектура градчето е обявено от Министерството на културата на Гърция за защитен обект още през далечната 1978 година. Основната причина за това са прекрасните каменни къщи, които са се сгушили една до друга, амфитеатрално разположени върху планинския склон. Обикновено те са двуетажни постройки, в които нерядко на първия етаж голямата фамилия развива своя бизнес – уютни кафенета, малки сладкарнички, магазинчета за сувенири и въобще всичко, от което туриста има нужда. Гърците, както и всички останали средиземноморски народи живеят активно вечер, а през лятото нерядко осъмват улисани в сладки приказки, поради което многобройните кафенета и ресторанти по дългата главна улица бяха пълни с хора. Стръмните калдаръмени улички едва побираха шумните весели компании, които със заразителния си смях чак до ранни зори огласяха стария град. Всичко наоколо е живо, цветно, трептящо в унисон с празничния ритъм на чудната, топла августовска нощ. Хиляди светлини блещукат в ритъма на страстното бозуки, което допълнително налива масло в огъня и пали и без това кипналата кръв на младите туристи.

С периферното си зрение зървам току – що освобождаваща се маса на терасата в едно претъпкано с хора кафене и буквално на секундата се затичвам натам. И както се пее в една хубава стара песен, “тук възкръсват след дългото скитане уморените ми нозе”, в това шумно гръцко кафене, което не сменям за никое друго, дори за най - лъскавото на “Шанз Елизе”.

След като набързо изпивам няколко леденостудени коктейла от прясно изцеден лимонов сок, вода и мед имам сили само да се предвижа до леглото.

Автор: Янчо Янков