Самотраки - любимият ми плаж

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Любимият ми Плаж в Гърция "

През този ден следобедното слънце напичаше още по-безмилостно, затова мисълта за плаж и море ставаше все по-натрапчива. С тези планински разходки като че ли бях забравил, че се намирам на остров, т.е. на парче суша отвсякъде заобградено от чудно синьото Егейско море. Островът не е известна плажна дестинация, но се оказа че както навсякъде в Гърция феновете на плажните удоволствия могат да бъдат задоволени напълно.

Малките каменни плажчета са навсякъде по крайбрежието, импровизирани или пригодени за тази цел те неудържимо привличат романтично настроените двойки с възможността за уединение, която предлагат. Тези плажове са местата, където според древното китайско изкуство за живота Фен шуи би трябвало хармонията между духа и материята следва да е най-силна. Според древните китайци Вселената и всеки обект в нея са изградени от пет елемента – вода, дърво, метал, земя и огън, които си взаимодействат на енергийно ниво и по този начин се осигурява така необходимия ни баланс. Затова не губим повече време, а се запътваме към първия плаж и се освобождаваме от ненужните дрехи, които нетърпеливо захвърляме направо на земята.

Кристално чистата морска вода мие каменния бряг, а лекият бриз роши короните на близките дървета, под които отмарят няколко добре окръглени млади гъркини. Чува се само лекото похъркване на момичета и жуженето на невидими пчели, събиращи елей за боговете. Гръцка му работа!

Морето е доста солено и човек наистана може да си почива, колкото си поиска отпускайки се по гръб върху водата. Плуването е истинско удоволствие, защото водата е спокойна и топла, но без очила гмуркането не е препоръчително.

Никой, който е посетил острова, обаче не трябва да се лишава от това да прекара поне няколко часа на и на приказния плаж Пахия Амос. Независимо, че пътя до плажа е планински и се стеснява доста на места просто не се колебайте и отпрашвайте към този плаж. Пахия Амос е най - големият пясъчен плаж на острова. Плажната ивица е широка, от една страна затапена от рехаво залесените планински склонове и от друга преливаща в синия безкрай на морето.

Любител съм на плажуването и съм ходил на много плажове у нас, в цяла Гърция, а и по най-екзотични места по света, но никъде другаде и след много часове прекарани под слънцето не съм искал да остана още дълго, дълго.

Удоволствието да се къпеш в топлите води на августовското море и да лежиш на горещия пясък на Пахия Амос е неописуемо и несравнимо с нищо, просто е задължително преживяване за всеки изкушен пътешественик.

Местните твърдят, че най-красивия плаж на острова не е Пахия Амос, а този, който е образуван на мястото, където реката Ватос се спуска в морето. Той обаче е достъпен само по море, а времето този път не ни достигна, затова е оставен за следващия път.

Неусетно и този ден е отминал и слънцето бавно се скрива зад близките хълмове. Приятна топлина обгръща тялото ми и така силно ми се иска това мързеливо излежаване на плажа да продължи поне още малко, но всяко удоволствие все пак има край. Бавно се раздвижвам за да събудя заспалите си мускули, протягам се почти сладострастно и с усилие ставам и се отправям към колата. Разстоянието от плажната ивица до колата ми се струва огромно, а е не повече от сто – двеста метра.

Пътят до хотела изминаваме бавно потопени в стелещата се тъмнина на настъпващата топла августовска нощ. Тишината е обгърнала всичко наоколо, само лекия шум от вълните разбиващи се в каменния бряг се чува в хотелската ми стая, а ритмичното ми дишане, единствено ми напомня, че съм на земята.

Самотраки ще остане в сърцето ми с тази тишина и спокойствието, което ме изпълва винаги, когато чувствам мощния прилив на любовта.

Любовта е ирационална. Тя просто е това, което извира от сърцето ти и затова не се подава на анализ, логика, обяснения. Любовта е това всемогъщо чувство, с което не бива и не можеш да се бориш, най - добре е да се оставиш на това чувство и да му се наслаждаваш докато то те вледее.

Тя е отвъд баналността на ежедневието, извън алгоритъма на нашия личен житейски избор, защото е Божи дар и няма нищо общо с нашите желания.

През тези няколко дни от моя живот любовта беше Самотраки – този колкото достъпен и близък, толкова и загадъчен и далечен остров, на който за малко се докоснах до себе си..

Автор: Янчо Янков