Самотраки - кулинарно предизвикателство

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Моето любимо гръцко ястие"


Времето, с което разполагаме за да видим острова е кратко, затова се отправяме към селцето Профитис Илияс (Пророк Илия). Местните жители тук от векове отглеждат кози и овце и са известни с вкусните си месни специалитети, които са основната причина за нашия припрян набег. Пътят до селото се вие през най-дивата и стръмна част на планината Сиос. Сред маслиновите и овощните градини, през които минаваме се срещаме много повече бързоноги планински козички, отколкото хора. Планината изглежда безлюдна, но не и негостроприема. Напротив сякаш от нейните недра се излъчва някаква мека топлина, която те кара да се отпуснеш и да се чувстваш уютно, като у дома си. След като отминаваме градчето Лакома се озоваваме пред табела сочеща, че вече сме в Профитис Илияс. Чувстваме се малко странно, защото на този стръмен планински хребет, по който колата едва – едва пълзи не забелязваме нито къщи, нито хора. На следващия завой, обаче изникват първите няколко къщи, построени в типичния местен, планински стил, наредени сякаш в шпалир за да приветстват всеки дръзнал да се изкачи толкова високо в планината.

Всъщност, оказва се че селото се състои от няколко улици, с не-повече от тридесетина къщи, половината, от които са превърнати в китни таверни. На видно място във всяка таверна на чеверме се върти козле и от него се разнася онзи неустоим аромат, след който почти в сомнамбуличен транс се запътваме към първата свободна маса. Както е известно гърците приемат храненето като ритуал, почти като свещенодействие. Затова почти всеки гост на острова непременно опитва вкусното чеверме от кацики, както гърците наричат въртящите се на шиш козлета. Сред щастливците, които се облажиха с вкусния местен деликатес бяхме и ние. Независимо, че от доста години съм вегетарианец и досега по никакъв повод не съм се изкушавал от каквото и да е месно ястие, козето чеверме изглеждаше толкова апетитно, че въобще и не се и замислих. Интересното е, че и на следващата вечер повторих поръчката без никакво угризение на съвестта и отново изпитах не по - малко удоволствие от топящата се в устата мръвка. Чудестната храна, приготвена от грижливите ръце на добрия майстор беше поредния дар, който хората от Самотраки ни поднасяха с много любов и благодарност за това, че сме тук и че ни има.

В тези дни, в които в България умниците журналисти се скъсваха папагалски да повтарят написаното от поръчкови западни медии за кризата в Гърция, в това число и в туризма ние просто видяхме с очите си и почувствахме със сърцата си, че такава не само че няма, но и няма да има. “Стратегията” на тази страна, която е един от световните туристически лидери е много проста – хората правят това, което им идва отвътре, правят го с любов, която гостите на Гърция разпознават безпогрешно и затова се връщат отново.

Автор: Янчо Янков