Приключение с кораб

дата: 13.04.2011 час: 23:30
 
 
Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Любимото ми забавление в Гърция"

Когато Творецът е създавал Земята, вероятно е отделил специално внимание, за да моделира полуостров Халкидики – сякаш длан с три пръста, протегнати напред в Бяло море, доминиращи в него. И наистина - в далечината е само остров Тасос Няма безброй разхвърляни острови, както е на юг. И всеки пръст на Халкидики природата е обдарила с различна красота – ту заобленост и мекота на формите, съчетани с бели плажове (Касандра), ту по-стръмни брегове с уютни малки заливчета (Ситония), ту величествено издигната към небето планина (Атон). И като че ли това не е достатъчно, та Творецът е добавил бонус – средиземноморски климат. Елините вплели тази земя в своите легенди и митове. Някои твърдят, че не на
Олимп, а на Халкидики се е развихрило сражението за владеене на света между Зевс, останалите олимпийски богове и циклопите срещу баща му Кронос и титаните. Кой знае? Резултатът от битката е известен и Олимпийските богове властвуват и закрилят Гърция и днес. Полуостровът дължи името си на преселници от град Халки, остров Евия, заселили се там преди повече от 27 столетия. Най-западният ръкав елините кръстили на Касандър, владетел на Македония, но му дали женски вариант поради меките извивки и гальовното море, миещо бреговете на полуострова. И тъй като 3-те ръкава на полуострова наподобяват тризъбеца на бог Посейдон, елините наименовали средния ръкав на един от синовете му – Ситон, отново в женски вариант. Логично е, че най-внушителният полуостров древните гърци свързали с гигант – гиганта Атос от Тракия (на български Атон), който дълго се сражавал с Посейдон, хвърляйки по него огромни канари, но загубил битката и тялото му се превърнало в каменна снага. Εлините дарявали своите богове с чисто човешки качества, затова и до днес те ги чувствуват близки, като част от самите тях.

В съзнанието на всеки българин и грък Халкидики е свързан както с красиви плажове, така и с духовно познание и сила. Свещенната планина Атос е приютила манастири и скитове, превърнали се през вековете в стожер на Православната вяра. На тях са разчитали и са се уповавали народи, царе и василевси, за да съхранят истинната вяра, ценни писания, песнопения, произведения на живопистта и архитектурата. Затова нарекли Монашеската република - Света Гора (Αγιον Ορος), т.е. планина на светии.

Отдавна мечтаех да посетя Халкидики, за да комбинирам почивка по безкрайните плажове с докосване до духовното величие. Това ни се случи преди 2 години. Бяхме на екскурзия през Септември с
настаняване във Philoxenia Bungalows, Psakudia. Селцето е малко, намиращо се във вдлъбнатината между Касандра и Ситония. Много спокойно място, с крайбражна уличка, по която са подредени всякакав род заведения – кафетерии, магазинчета, ресторантчета, павилиони за игри. А пред тях – дълга и чиста пясъчна ивица, тихо се плискат вълните, иска ти се да се потопиш в морето и то да те носи, носи... А привечер, когато огненият диск на слънцето започне да се скрива над Касандра и само за миг последните лъчи докосват морето- истинско вълшебство. Просто забравяш за времето и сякаш чувствуваш единение с природата.

Скоро след това отново се връщаш на земята и си спомняш, че си на този бряг само за малко, за броени дни, а искаш да видиш колкото може повече. И не просто да видиш, а да опознаеш повече – природата, хората, историята. Откривателският дух се надига в теб и те кара да избираш (ако можеш) оптималното решение.

Ние избрахме атрактивно решение: да почувстваме атмосферата на полуостров Атон и залива на Света гора на борда на пиратски кораб. Включихме се в две предлагани морски пътешествия с корабите Меня Мария I и ΙΙ – круиз около Атонските манастири от западната страна на полуострова и круиз Синя лагуна. До
пристанището Ормос Панагияс, откъдето тръгват корабите, ни закараха с автобус. Гледаш – до няколкото яхти в пристанището величествено се поклащат пиратски кораби. И сякаш се озоваваш в пиратски филм или се превръщаш в герой от пиратски роман. Всичко на корабите е изпипано, за да изглежда автентично, много чисто и поддържано. Първият ден се качихме на по-големия кораб – тримачтова бригантина, с който щяхме да прекосим залива и да минем от подветрената страна на Атон, за да разгледаме от разстояние манастирите, разположени по западния бряг на полуострова. Времето беше малко намръщено, имаше вятър, но прогнозата гласеше, че към обяд се очаква подобрение и слънцето ще засияе над нас. С огромно въодушевление всеки си хареса местенце на борда, така че да се любува на пейзажа, пръските от соленото море, чайките, тишината и виждащият се в далечината конус на планината Атос, чийто връх бе забулен в бели облаци. Ние си избрахме масичка до перилата на палубата и си поръчахме по един коняк с гръцко кафе за сгряване. И за да се получи наистина автентична атмосфера, на палубата се появи страшен капитан – еднооок пират с пистолет, триъгълна шапка и всички атрибути, както си му е редът. Той бе много атрактивен, с невероятен усет за стил и артистичност. Успя да пресъздаде пиратско настроение с всеки гост на кораба, а по петите му вървеше фотограф, който запечатваше миговете на лента. После който желаеше, можеше да си купи миг вечност. Много въздействуващо и повдигащо градуса на въодушевлението! И така неусетно прекосихме залива и наближихме планината Атон. Изведнъж слънцето се показа и заискри върху снагата на планината, сякаш да подчертае величието и мистичността на това място.
И всичко стана по-контрастно видимо, зелените кедрови гори получиха по-наситен цвят, манастирите изпъкнаха по-величествено, вятърът спря, а морето утихна и промени цвета си от сивосин към светлосин. Корабът бавно плуваше на 500м. от брега, съобразно разпоредбите на Монашеската република, а ние се бяхме стълпили по перилата да се дивим на гледките, да снимаме колкото можем и да слушаме обясненията на няколко езика за местата, покрай които минаваме. Бях виждала снимки на манастири в Света гора, но да ги видиш на живо е нещо друго - крепости, проектирани и построени от човешкия гений и предназначени за опазване на духовността на Православието. И ние, на борда на кораба, от една страна се възторгвахме от видимото ( симбиозата между „замислените великани на чутния Атон”, както го възпява Яворов и белите манастири и пътеки, прорязващи планината ), а от друга страна неусетно в душите ни някак стана по-ведро, по-спокойно, като че ли Бог и Св. Богородица ни бяха докоснали. И тогава си спомних, че наричат Света гора „Градината на Богородица”, място, където всеки човек среща величието на творението, времето сякаш е спряло и ти се докосваш да вековността. А времето в Монашеската република наистина има измерения, различни от нашите: от една страна календарът и летоброенето е запазено както в Средновековието, от друга страна отчитането на часовете в денонощието обикновено започва с падане на нощта или когато започва вечерната служба. Затова и са възможни дребни несъотвествия в часовете, отчитани в различните манастири. Най-общо бихме могли да кажем, че когато по нашему е 8ч. сутринта –време за закуска, по светогорско време е 12ч. – време за обяд. В това се убедихме и от часовника на камбанарията на руския манастир „Св. Пантелеймон”, който показваше 16ч., а ние все още не бяхме акостирали за обяд. Всеки манастир има своя красота. За съжаление от кораба не можахме да видим българския манастир Св. Георги Зограф, нито свързаният с историята ни понастоящем сръбски манастир Хилендар, защото и двата са скрити в зелените кипарисови и кестенови гори. За сметка на това видяхме арсаната (пристанището) на Зографския манастир с няколко постройки за складове и най-високата пристанищна кула сред манастирите на Света гора. Казаха ни, че управлението на Зографския манастир разрешило на колегите си от Хилендар да ползват арсаната им за свои доставки.
Към 13:30ч. достигнахме селището Урануполис, където корабът акостира и имахме около час и половина за обедна почивка и бърза разходка по крайбрежната алея. Урануполис е много красиво малко градче, с много палми по крайбрежната, тихо и ласкаво море. Нямахме много време, но в едно рибно заведение на брега опитахме чудесно приготвени скариди в комбинация с ледено-студена Рецина. Градчето е последната спирка на цивилизацията и първата спирка към Монашеската република. Както по-късно ни обясниха, името му в превод от гръцки означавало ”градът, който ви отвежда в Рая”. Тук се намира и конакът на Света гора, където се издават официалните разрешения за престой в манастирите на територията на републиката, както и билети за ферибота до техните арсани. Времето, предвидено за Урануполис бързо изтече и ние отново се озовахме на борда на Меня Мария, преизпълнени от впечатления, слънце, море и гръцко гостоприемство. По време на пътуването ни обратно към Ормос Панагияс домакините на кораба бяха подготвили шоу от гръцка инструментална музика, песни и танци. Заредиха се песни и танци от различни региони на Гърция. Музиката на бузукито докосваше със струните си душите ни, а танцьорите пресъздаваха с движения, багри и чувство ритмите на мелодиите.
И нямаше значение, че на борда бяхме предимно чужденци и не разбирахме текста на песните, музиката ни завладя, танцьорите ни увлякоха да опитаме да тацуваме гръцки хора и всичко се градираше толкова естествено, че не усетихме кога достигнахме крайната точка на круиза. Изведнъж всички започнахме да аплодираме – изразявахме нашата благодарност и към бенда, и към танцьорите, и към целият екипаж на пиратския кораб, който ни осигури едно незабравимо пътешествие: едновременно докосване до вечността и радостта от живота в днешния ден! Върнахме се уморени, но доволни, изпълнени с емоции в хотела.

На следващия ден предприехме по-лежерния круиз „Синя лагуна” с по-малкия пиратски кораб. Този ден бе предназначен за наслада и релакс сред залива на Света Гора, посещение на единствения постоянно населен остров на Халкидики – Амулияни, гмуркане в морето около необитаеми островчета и за десерт – плажната коса, в близост до селището Вурвуру. Навсякъде се носеше мириса на морски вълни, примесен с уханието на огромни разцъфнали средиземноморски цветя, септемврийското слънце весело грееше и подсилваше усещането за релакс и безвремие. Най-силно впечатление от този тур ми направиха няколкото малки безимнни островчета, между които кораба едва се провираше, защото дъното бе близо. А пясъчната коса, покрита с тънък слой вода, те кара да се чувствуваш като че ли може да ходиш като Христос по вълните. Какви неща е сътворила природата!!! Щедро е изсипвала красоти, на които ние трябва не само да се наслаждаваме, а и да пазим. Спомням си, че като се качихме на кораба и се готвехме да отплаваме от Вурвуру, на плажа дойде една двойка новобрачни да си прави снимки. Фотографката им правеше фотосесия. Чудесно! Да избереш място за снимки сред природата в своя сватбен ден, а не в затворени помещения. На нас, надвесени над палубата, ни се струваше, че момчето в бял блейзер и тъмен панталон и момичето в дълга бяла рокля са като участници във филм, сред девствената белота на пясъчната ивица и ласкавото светлосиньо и прозрачно море.
Тогава си обясних, защо са нарекли този круизен тур „Синята лагуна”. Вурвуру го доказа. Той бе като черешката на сладоледа. Така неусетно изтече и този ден, пълен със смях, настроение и удоволствие от досега с природата в нейния първичен вид.

За съжаление на следващия ден трябваше да отпътуваме за България. Но си обещахме, че ако имаме възможност, отново бихме се върнали в Халкидики и вероятно ще открием много нови неща, отново ще се радваме на гръцкото гостоприемство и на гръцката жажда за живот!


Автор: Веселка Костова




Етикети: | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |
Изберете дестинация
worldmap Саронически острови Пелопонес Централна Гърция Атика Епир Тесалия Споради Йонийски Острови Крит Циклади Додеканези Егейски острови Атон Македония и Тракия Халкидики Тасос
Последвайте Пътеводител Гърция: