Одисея до остров Наксос

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Любимото място на моето семейство в Гърция"

Остров Наксос, със своите 429 квадратни километра, е най-големият в Цикладската островна група. Някога е център на архаичната цикладска култура. Най-големият град и столица е Хора, наричан още Наксос. Жителите му са над 6 хиляди. Символ на град Наксос е вратата на храма, посветен на бог Аполон, известна като „Портара” – Портата на Наксос. Според една легенда, преди Троянската война Тезей изоставил принцеса Ариадна на този остров, след като тя му помага да убие Минотавъра и да избяга от Лабиринта на остров Крит. Дори любовта на бога на виното Дионис не помага на Ариадна да преглътне мъката си от раздялата с Тезей и момичето слага край на живота си.

Посещаваме и венецианския замък „Делла Рокка Бароци” в старият град и кулата „Белония”, с панорама към пристанището. Преобладаващата част от местните жители са католици. Когато на този остров и други места по Цикладите се строят параклиси, те обикновено са близнаци: 1 православен и 1 католически. Наоколо са типичните криволичещи улички със старинни къщи, превърнати в бутици за антики и кафенета. Почетни жители на Наксос са и прословутите сиви венециански котки, пренесени навремето от венецианските кораби.

Културната одисея на Наксос включва и посещение на Археологическият музей с богата колекция от амфори, произведения на Цикладското изкуство и подови римски мозайки. Някога сградата му е Френско училище, в което учи известният писател Никос Казандзакис.

В хотел „Наксос Ризорт” има удобни стаи, басеин, но най-важното - прочута кухня.

Прочутата средиземноморска кухня! Не вярваме да се е променила много от времето на Омир: месата - пиле, агне, коза или риба. Мазнината - чист зехтин. Риба. Току-що уловена, изчистена и натрита отвътре с чесън, чубрица или близък нейн роднина, който вирее на острова. Увита във фолио и опечена на жар. Здрава храна в здраво тяло – се перефразира знаменитата латинска сентенция тук, на Острова на изобилието!

Разходката из острова е през живописни зелени местности. А в далечината се вижда древна каменна кариера, настръхнала като планински дракон. По пътя спираме да се полюбуваме от птичи поглед на най-старата средновековна църква. Пътят лъкатуши и преминава през живописното селце Филоти и Вивлос. Следва Апирантос, градчето на хилядите цветя. Горда Венецианска крепост се извисява над града. В подножието й таверна „Под Кедъра” дава жадуван покой и вкусна храна. Наблизо търговци от България продават прочутия сорт местно сирене Гравиера.

На Наксос се добива и най-здравият камък за полиране на мрамора – шмиргелът.

А красивите плажове на Наксос са много: Света Ана, Св. Прокопий, Аликос, Кастраки и Микри Вигла. Повечето от тях са в близост до Хора. На плажа Плака, под стар кедър гостите на таверна „Парадизо” опознават местните фолклорни ритми и танците сирто и байло. Пийват узо, опитват местните мезета и чакат агнето да се изпече. А местните мъже са мастити и носят голям мустак. Случайно, или не, най-популярната фамилия тук е Мустакис.

Още през 8-7 век пр. Хр., Наксос е начело на търговията по Цикладите. И как иначе – това е най-плодородният остров. Благословията за селското стопанство идва от планината Зас, която привлича дъждовните облаци. Не случайно „Зас” означава „Зевс” Според легендата, Гръмовержецът бил отгледан с козе мляко и мед в пещера на тази планина.

Спираме в местността Меланес, където са мраморните кариери. Тук е запазен огромен легнал курос - според някои, самият бог Аполон. Пътят минава през „Райска градина” и въздухът тежи от аромат на жасмин, цъфнали портокалови и цитрусови дръвчета. Свещена вода извира в корените на вековен кедър. И за да е селската идилия пълна, от Едем ни изпраща симпатична магаричка.

Пътят лъкатуши край средновековната църква „Панагия Дросиани” от 6 в., някога византийски манастир. Името й означава „Св. Богородица Напоителка”, защото след занасяне на чудодейната икона до морето става чудо и след убийствената суша завалява дъжд. На гръцките острови дъждовната вода е почти вълшебство.

Зехтинът е другата вълшебна течност в тези южни земи. Студено пресован, той се усвоява напълно от организма и пази сърцето. Следва посещение на древна маслинена преса за зехтин и традиционна демонстрация на майстора-грънчар Манолис.

Вълшебствата на Наксос не свършват, сякаш тук се изливат всички елексири на земята. Във винарна „Валиндрас” на село Халки вкусваме от нектар-амброзията, наричана „китрон”. Това е местен ликьор с божествен вкус със зелен, бял и жълт цвят.

Одисеята из Наксос минава през древно светилище. Посветено е на Деметра и се намира в плодородна долина, близо до малко параклисче. Тук древните извършвали ритуали, свързани с плодородието, и принасяли дарове на богинята в специално изкопани ями около храма. На това място се разигравали и тайните Елевзински мистерии, също свързвани с култа към Деметра.


Автор: Смилен Савов