На път за остров Хиос

дата: 28.06.2011 час: 12:01
 
 
... или колко му трябва на човек за завърже едно ново приятелство

Дълго време си мечтаех да посетя остров Хиос. Миналото лято дестинацията бе включена в плановете ни за пътешествия, но уви, размина ни се. Но пък ето, че се появи нова възможност за участие в инфотур. Поканата приех с голяма радост. Оставаше да се въоръжа с търпение - един месец ни делеше от датата на пътуването.

Пътуването до остров Хиос бе с вътрешен полет от Солун. Часът на излитане, изписан на таблото, отразяваше известно закъснение. За мой късмет един от колегите носеше лап топ о разбира се, не пропуснах възможността да изпробвам безжичния интернет на летището. Всички от групата се бяхме разпръснали из терминала - някои разглеждаха стоките в безмитния магазин, други бяха приседнали, а на- нетърпеливите тропахме от крак на крак в близост до обявения изход, готови за "висок старт" при отваряне на вратите.

Местата в самолета бяха разбъркани. Лошо няма. Аз не съм от мълчаливите пътници. Не, не ме разбирайте погрешно. Нямам страх от полет и не се опитвам да се абстрахирам. Напротив - обичам да летя и се наслаждавам на всеки миг. По-скоро с разговор пътуването е по-интересно (така веднъж научих доста любопитни факти за живота в Италия споделени от една дама в автобуса на път за Русе)

Огледах се. Изчаках първо да минат емоциите по излитането. Дамата до мен се прекръсти. Вече набрали височина, аз се престраших да я заговоря с думите "Извинете, колко време трае полетът до Хиос?". А тя с усмивка отговори "Кратък е - около 50 минути". И така 50 минути минаха напълно неусетно. Обсъдихме най-различни теми: започнахме от професиите (оказа се, че тя пътува често по работа и отива до Хиос да довърши няколко сделки), разменихме мнения за актуалната тема за кризата в Гърция, сравнихме набързо какво е ежедневието на обикновения човек и в двете страни, та стигнахме и до някои лични теми.

За мой късмет, въпреки закъснението на часа за излитане, навън все още беше светло. От време на време моята любезна събеседничка прекъсваше разговора и сочеше с пръст през прозореца първо Атон, след което Лесбос и Митилини, а малко преди приземяването - югозападния бряг на Хиос, масивите с мастихови дървета и селата, в които се добива - мастихохория.

Кацнахме и настана обичайната суматоха от нетърпеливи пътници, които се завръщаха по родните места и искаха час по- скоро да прегърнат близките, които ги очакваха на летищесто. Не по-малко нетърпеливи бяхме и ние, гостите на остров Хиос.

Разстоянието от самолета до терминала изминахме пеша. Това е част от чара на малките летища. Скупчихме се около лентата за багаж и започнахме да дебнем с поглед за нашите куфари. Грабнах моя сак и се запътих към мястото, където се бяха събрали останалите от групата, когато видях дамата от самолета с бърза крачка да идва към мен. Подаде ми сгънат лист хартия с думите "Винаги, когато имаш път към Волос, си добре дошла у дома." Мушнах листа в чантата, след което си взехме довиждане.

Когато се настанихме в хотела, се сетих за листа. Извадих го от чантата и го разгърнах. На бланка за поръчка бяха изписани име и телефон. Едва тогава осъзнах, че бях забравила да се представя..


из дневника на Пътеводител Гърция

:)





Етикети: | | | | | | | | | | | | |
Изберете дестинация
worldmap Саронически острови Пелопонес Централна Гърция Атика Епир Тесалия Споради Йонийски Острови Крит Циклади Додеканези Егейски острови Атон Македония и Тракия Халкидики Тасос
Последвайте Пътеводител Гърция: