На Егина денят започва рано

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Любимият ми град в Гърция"

Много ме затрудни този конкурс. Любимо това, любимо онова ... пътуваме из Гърция вече от около три годни, и ми се струва, че животът няма да ни стигне да видим всичко, което ни се иска ... когато някъде ни хареса, си казваме: ще дойдем пак, но вече знаем: няма да стане, ще бързаме към нова, вълнуваща, непозната дестинация. Хиляди пропътувани километри, десетки хиляди снимки, безброй вълнуващи преживявания, които отдавна е трябвало да споделя, за да ги преживявам отново и отново. И моля, не ме карайте да избера любимото си място, ще обидя другите много любими места, затова просто ще разкажа за остров Егина.

Средата на септември е. Макар и още да е топло, сезонът в Гърция е приключил и това си личи по запустяващите плажове и затворените заведения. На мен така ми харесва – плажът и морето само за нас, и без това не понасям жегите. Въпреки внезапното застудяване след проливните валежи.

Посреща ни вече познатият плакат на фестивала

На Егина обаче предстои още седмица оживление. Макар и приближаващата криза още да не се усещаше силно, през 2009 жителите на този остров с богато историческо минало и колоритен съвременен облик се изхитриха да удължат туристическото присъствие на острова с още около две седмици. Фестивалите и празненствата не са нещо необичайно в Гърция – навсякъде се празнува по какви ли не поводи. На Егина през 2009 се проведе първият Фестивал на шам фъстъка. Фестивалът се финансира по различни пътища и се реализира с всеотдайния труд на много и ентусиазирани доброволци. Още през юли при случайно посещение на острова видяхме плакатите и ето ни в средата на септември на фъстъчен фестивал на хиляда километра от София!

Моментът е особено добре подбран – в края на сезона, вместо опустяващи улици и безлюдни плажове, на Егина цари небивало оживление и по временните щандове е пълно с любопитно местно население и посетители от къде ли не. Егина е далеч от България, там няма българи много често, затова нашето обикаляне с щракащия фотоапарат получи полагаемата доза любопитство и интерес. Хората са любезни, но не досадни – чудно им е, че има хора, които за първи път виждат шам фъстък на дърво. При това само преди век и на Егина шам фъстъците са били непознати. Но при поредна криза пазарът на виното се сринал и се наложило лозята да се заменят с нова, непретенциозна и продуктивна култура (научих нещо важно за островите – най-голям дефицит има за място), и така шам фъстъкът, родом от Азия, пристигнал на Егина ...

Растенията в градините въобще са истинско откритие за нас – фикусите, които с мъка отглеждаме по домовете си, там си правят сенки по улици и дворове, мушкатата достигат серозни размери, кактусите растат на открито ... и, разбира се, шам фъстък – цели градини зад оградите в самия град. Листата на дървото приличат на дюлеви, а самият плод – по-скоро на бадем, нежно розов и на малки гроздове, красив, колкото и вкусен.

През целия ден на няколко възлови места в градчето нещо се случва – танцови конкурси, керамична работилница (както на повечето острови, и тук керамиката се счита за традиционен занаят), кулинарни конкурси (разбира се, все с шам фъстък), конкурси, изложби, семинари ... цял ден цари оживление, а вечер се носи музика и под светлините на крайбрежната улица може да се опитат различни местни деликатеси. Хора с повечко късмет от нас наблюдават всичко това от удобните тераси на яхтите си.

В неделя вечер празникът приключва. В кратките паузи сме пообиколили острова, видяли сме църквата Свети Нектарий и храма на Афея. Както и още десетки прекрасни кътчета.

В понеделник в рани зори на Егина кипи живот. Жителите на острова са навлезли в седмицата и нищо не напомня за току-що отминалия празник. По тесните улички профучават забъзани мотори, камиони зареждат магазини, носи се лек шум на забързано ежедневие. Сбогуваме се с Егина от борда на ферибота, твърдо решени следащата година отново да се върнем при магият на празника. Както всичките ни планове, този е изместен от други и няма да успеем. Чакат ни още толкова вълнуващи събития ...

Автор: Виктория Георгиева Узунова