Моята слънчева нова година

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Моята Коледа и/или Нова Година в Гърция"

Най-прекрасната и слънчева Нова година в живота си прекарах на о. Корфу. Тя беше и най-емоционалната в живота ми, заради срещата с един … танц.

Когато отпътувахме от София, времето беше студено и снежно, вятърът режеше като с нож. Прекарахме нощта в автобуса, а на сутринта Игуменица ни посрещна обляна в слънчеви лъчи, сякаш Гърция ни показа пролетната си усмивка!

На ферибота, макар и изморени от среднощното пътуване, изпаднахме в еуфория - само за една нощ сезонът сякаш се беше сменил, мрачната София я нямаше, а ние плавахме по едно от най-красивите морета към острова, на който богът на моретата Посейдон е скрил прелестната нимфа Керкира. Спомних си тази древногръцка легенда и си помислих, че едва ли има по-красив остров, щом точно този е избран от Посейдон за неговата любима. След час и половина разбрах, че предположенията ми са верни. Корфу е наистина приказно място, наситено с много традиции и история. Чак сега разбрах защо за него са се водели толкова много войни през вековете. Владян е от римляните, Византия, Венеция, Неапол, Франция, Австрия, Русия, Англия, всяка от тези цивилизации е формирала поне малко облика му, но разбира се венецианците са оставили най-силен отпечатък. Великолепно усещане, невероятна смесица на култури. Навсякъде чуваш гръцка реч, ако се загледаш в далечината виждаш Албания, а като си в столицата се чувстваш като във Венеция. Невероятно нали? Малко места по света могат да се похвалят с такова разнообразие.

На следващият ден, 31 декември, успях да разгледам предновогодишно, облечена само с пуловер, блестящата от слънчевите личи морска ивица, старите манастири и дори улиците на венецианския град. Навсякъде имаше невероятно красиви, отрупани с лимони и мандарини дървета. Чудна гледка при това точно на Нова година. Беше едно прелестен ден, но най-хубавото предстоеше.

Може би си мислите, че ме е впечатлила новогодишната програма в ресторанта, специалитетите на гръцкия готвач, историческите забележителности. Не! Най-хубавото нещо беше срещата ми със зейбекико. Бях чувала за този танц, дори бях слуша тази музика, но не подозирах, че той си има душа. Изтанцува го собственикът на хотела, не че не беше наел професионална танцова група, за да ни забавлява през цялата нощ. Те ни изиграха всички характерни гръцки танци, заедно с прословутото сиртаки. Но, когато започнаха звуците на зейбекико, собственикът на хотела скочи, разбута професионалистите и ни изтанцува най-забележителния танц, който някога съм виждала. Буен, тъжен, мъжки танц. Танц с който се разказват истории, ухажват се жени, искат се прошки.

Няколко години минаха от тогава, но всеки път, когато часовникът удари дванадесет на 31 декември, си спомням за онова великолепно прекарване на о. Корфу. Ако не сте били, идете, но обезателно потърсете моя хотелиер, дано е в настроение да ви разкаже приказката, за която аз все си спомням.

Автор: Катя Маринович