Моят любим плаж - Навагио

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Любимият ми Плаж в Гърция"

Сигурно многократно сте разглеждали гръцки календари с пейзажи – или за да се порадвате на красотите, с които Гърция е щедро надарена и да помечтаете за някое приказно кътче, или за да си купите незабравим спомен от пътуване, или за да зарадвате приятел…. И винаги на първа страница е снимка от уникалния остров Тира (Санторини), а на 2-ра или 3-та позиция е плажът Навагио на остров Закинтос. Много пъти бях гледала снимки на това природно чудо и си пожелавах да го видя с очите си. И то се случи .....

Закинтос е най-южният от островите в Йонийско море. Най-близо до него от материка е полуостров Пелопонес. Има много удобен ферибот. Никога не можеш да сбъркаш в кое море плаваш като погледнеш зад борда - водите на Йонийско море навсякъде са с наситено син до виолетов цвят, много чисти и прозрачни. Но доближавайки се до островите в него, те очаква някоя изненада. Закинтос ни беше подготвил няколко. Най-фантастичната от тях бе заливчето на контрабандисткия кораб, по-известно като плажа Навагио (Ναυάγιο ).

Ако погледнем на картата, този залив се намира в северозападната част на острова, много близко до северния нос, където са Сините пещери. Срещу тях, на може би 5-6 км, се намира най-големият остров от Йонийската група – Кефалония. Между двата острова много често духат ветрове и подсилват ефекта от битката между морето и варовиковите скали. Това е довело до образуването на пещери и малки заливчета, в които водата е с невероятни оттенъци на тюркоаз при пречупване на слънчевите лъчи. Същото важи и за високите скалисти западни брегове на Закинтос, къде нищо не спира поривите на ветровете. В течение на векове вълните и ветровете са създали шедьоври.

Не се знае, дали плажът Навагио (първоначално известен като залива Св. Георги) днес би бил толкова известен , ако на него морето не бе изхвърлило кораб, пренасящ контрабандни стоки за италианската мафия.

И така, нека да се пренесем в един мрачен ден на Октомври 1980г. На крайбрежния търговски кораб Panagiotis с регистрация в Пирея, който повече от 40 години порел вълните на Средиземно море, му предстояло да извърши необичаен рейс. Не се коментира дали собствениците на кораба или капитана му са сключили сделка с италианската мафия, но трябвало да бъдат пренесени нелегално от Турция за Италия цигари и вино. Panagiotis акостирал в Занте, за да вземе лоцман, който познавал плитчините около острова. Нещо в поведението на екипажа усъмнило граничните служби и кораб на гръцката военна флота взел под наблюдение търговския кораб. Нещата се усложнили, когато Panagiotis поел по най-краткия път за Италия, т.е. по водния път между Закинтос и Кефалония. Започнало преследване, изведнъж се извил бурен вятър, морето се разбунило, видимостта силно отслабнала, вниманието на екипажа и лоцмана било разконцентрирано и малко след най-северната точка на Закинтос корабът попаднал в плитък залив, където заседнал и не могъл да се отскубне. Екипажът предпочел да напусне кораба с лодка и да избяга от ударите на закона, само лоцманът останал на брега. На следващия ден бурята стихнала, небето се изяснило и граничният военен кораб намерил кораба и лоцмана, прибрали човека и го откарали в Занте, където бил съден. Това е историята, която чухме 2 пъти – веднъж от капитана на моторницата, която от пристанището Св. Никола във Волимес ни заведе през Сините пещери до залива Навагио и обратно, и втори път – от гида на туристическия кораб, който правеше обиколка около острова.

С течение на годините морето и ветровете избутвали кораба Panagiotis все по-близо до брега. Сега той е заседнал сред камъчетата на самия плаж. Ръждясалият и полегнал на една страна кораб стои като грозно петно върху невероятната красота, сътворена от Природата, но е атракция и повод за популяризирането й.

Обхванати от откривателска страст, ни се прииска най-напред да видим това специално място от птичи поглед, от върха на скалите ( защото до залива не може да се стигне по суша ), а по-късно да се включим в турове с лодка и се отдадем на удоволствието да се потопим в тюркоазените му води. Речено-сторено. От малката панорамна тераса, кацнала като гнездо над залива, бледозелените води, белият пясък и белите скали на Навагио ярко контрастираха с наситения виолетов цвят на морето зад скалите. Каква прелест! Уникално място! Наслада за очите! Не случайно плажът Навагио е най-известният в Гърция и е световна дестинация.

И ето ни вече пътешественици по море, с нетърпение очакващи да се убедят дали красотата, видяна от високо, е толкова въздействуваща и от морското равнище. Отговорът е: Категорично «да»! Бих могла да оприлича залива Навагио като вътрешността на седефена раковина – бляскави, бели, стотици метри високи вертикални варовикови скали са оградили скъпоценна тюркоазена течност . Няма растения, няма сянка, или по-точно има сянка от скалите в зависимост от ъгъла, под който падат слънчевите лъчи и малко около разрушения кораб. Водата в залива е кристално чиста, прозрачна в дълбочина, преливаща от светлосиньо до тюркоазено, която извън залива изведнъж преминава във виолетово. Плажът е от дребни бели камъчета, резултат от борбата между стихиите: вода, слънце, варовик и вятър. И при двете ни акостирания в залива Навагио водата бе неочаквано студена дори съвсем близо до брега, но това не ни отказа да поплуваме в него. Та нали за това бяхме мечтали... Усещането бе страхотно – виждаш всяко камъче и се носиш на повърхността като че си нереида... Особено чувство те обзема, ако просто си лежиш върху водата – тя е достатъчно солена, така че се оставяш да те люлее. За миг ти се струва, че си в единение с природата: над теб прелита гларус, а наоколо – идилично спокойствие, слънце и белота. Премигваш - и картината се променя. Дошла е голяма група туристи. И всеки бърза да се докосне до невероятния плаж, да си вземе камъче за спомен, да се снима с останките на полуразрушения кораб или да се потопи в тюркоазените води на залива. Защото времето е ограничено и туристическият кораб трябва да продължи по своя маршрут. С тъга се разделихме с това чудо на природата и отнесохме в сърцата си спомена за Навагио.


Автор: Веселка Костова