Миконос - чар по Цикладски

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Любимото място на моето семейство в Гърция"

Дългоочакваното ни пътуване към Цикладите започна прекрасно, с огряна от слънцето юнска сутрин. Озовавайки се към 07 часа на пристанище „Рафина” – второто по големина в Атина, човек не може да си представи какви невероятни пейзажи и преживявания ще му предостави остров Миконос. Всеки, който посети перлата на Цикладите, ще има възможност да усети необикновената симбиоза между духа на съвременния шумен живот и неподправения чар на гръцките острови, съчетали в себе си древна история и атрактивна архитектура в синьо и бяло.

Фериботът на „Blue Star Ferries” бавно потегли от гейта на пристанището и започна да пори вълните на Егейско море. Маршрутът включваше първия от групата на цикладските острови Андрос, след което продължи през остров Тинос, за да приключи с акостиране на острова на пеликаните и вятърните мелници - Миконос.

Островът е разположен на 85 кв.км а бреговата му ивица е 80 км. Първоначалното впечатление за ландшафта е свързано с представата за скалист и сив пейзаж, тъй като на него няма почти никаква естествена зеленина. Впоследствие възприятието на всеки турист, стъпил на този чуден остров, се променя чрез откриване на прекрасните му пясъчни плажове, шикозните къщи и хотелчета, построени и боядисани в спицифичния за тази част на Гърция стил, и не на последно място разнообразието от развлечения и нощен живот.

Като част от групата на Цикладските острови, Миконос не е бил подминат от вулканичната дейност, вследствие на която е придобил съвременния си релеф. Значителният брой хълмове, които са разхвърляни из целия остров, придават чар на острова. Повечето от тях са опасани от типичните синьо-бели двуетажни къщички със средиземноморски тип архитектура, като за разлика от нашата родна действителност, тук липсва презастроявнето с високи сгради и борбата за налагане на различни стилове. Формата им е кубична, а строителството умишлено не е високо, както поради опасността от земетресения, така и чисто по икономически причини. За всеки допълнителен етаж се плаща по-висок данък на държавата. Добро впечатление по време на нашия престой ни направи приятната температура, която се поддържа в помещенията - климатизационен ефект, постигнат благодарение на архитектурния стил и на използвания бял варовит разтвор за боядисването на къщите.

Главен град на острова е Миконос, известен още като Хора – една невероятна съвкупност от цикладска архитектура, ресторантчета, предлагащи морски изкушения, кафенета, пъстри магазинчета за сувенири, и цяла плеяда от заведения с богат избор на забавления. Сред тях са дискотеки и клубове, с които нощният живот на острова е известен и привлекателен, не само за чуждестранните туристи, но и за местното население. Градчето е малко, кокетно и предлага на многобройните си туристи тесни павирани улички, които внасят допълнителен колорит и настроение. След като човек попадне на някоя от тях, веднага бива пленен от белотата на къщичките, украсени със сини прозорчета и врати, пред които обикновено се протягат мързеливи котараци. Навсякъде гостоприемно продавачи примамват туристите с всевъзможни шарени стоки и сувенири, а ресторантите изкушават с разнообразието си от морски деликатеси.

Сред основните забележителности на Хора е църквата Панагия Парапортияни, построена върху останките на средновековен замък. Характерно за този архитектурен феномен е, че има пет съвсем различни фасади, като по този начин се създава зрителна илюзия за отделни постройки.

Друга атракция в главния град на остров Миконос е групата от шарени къщи и заведения, кацнали на брега на морето, наричани гордо от местните жители – „Малката Венеция”. Тук са съсредоточени може би най-известните ресторанти, таверни и барове на острова. За това кътче от Хора се носи и слуха, че разходите за нощувка са излишен лукс, тъй като в крайна сметка се оказват ненужни. Изкушенията, които се предлагат тук, са изключително разнообразни, минаващи от кулинарни, през коктейлни до музикални, подходящи за всеки вкус. В един момент музиката, звучаща от различните заведения се смесва и човек не може да се ориентира, откъде точно идва съответната мелодия.

Един от най-известните символи на острова са  вятърните мелници, които привличат погледите на туристите при акостирането на фериботите. Това е любимо място за снимки, особено на залез слънце, което придава още по-прекрасен нюанс на фона на закотвените дремещи яхти и кораби. Пробвахме и ние, получиха се невероятни кадри и ни запечатаха страхотни спомени от това красиво място.

Безспорен лидер сред забележителностите на Миконос, макар и мобилна атракция, е розовият пеликан Петрос - горд господар и пазач на няколко рибни ресторантчета в центъра на града.

Всъщност, пеликаните са три, колкото симпатични, толкова и леко досадни. Особено, ако сервираното ястие е примамливо с прясно приготвена рибка или пък седналият да се храни турист е привлякъл по някакъв начин любопитството и вниманието им. 
Не случайно обективите на фотоапаратите са насочени към пернатите приятели, които внасят допълнителен колорит на атмосферата в тези ресторантчета. Разбира се, ние също се възползвахме от позирането и артистичността на Петрос, срещу което дори получихме и дар от него - перо за спомен.

След толкова много впечатления имахме чувството, че няма да можем да заспим. Мястото, където бяхме настанени, допълнително насложи приятни емоции в съзнанието ни. Хотел „Psarou Beach” е разположен на няколко километра от главния град на острова. Построен е с изключителен вкус и любов към цикладската архитектура, а разстоянието до плажа е само няколко метра. Излишно е да споменавам, че къщичките са построени в специфичния за Миконос стил, като сред тях са формирани алеи с цветя, допълнително украсени с делви, саксии и предмети, характерни за бита в региона.

Плажовете на острова, повечето от които са пясъчни, се оказаха поредната приятна изненада за нас.
Сред най-известните са: „Аграри”, „Плати Ялос”, „Агиос Стефанос”, „Орнос”, „Парадайс” и „Супер Парадайс”. Някои от тях са по-уединени, други са по-шумни, т.е има възможности за всеки вкус.

Ние избрахме да посетим с лодка плажа „Парадайс”, като дори самото пътуване да него си беше приятно изживяване. Пясъчен е, има шезлонги и чадъри, а водата е кристална – направо фантастична. Разбира се, не липсват и заведения – таверни и барове услужливо те приканват да хапнеш морски дарове, да се освежиш с фрапе или да опиташ някой коктейл на фона на приятна музика.

След тридневен престой на Миконос, с нескрита тъга, трябваше да стегнем куфарите и да поемем пътя към пристанището. Качвайки се по стълбата на ферибота, се спогледахме и усетихме, че на лицата ни е изписана завист, благородна разбира се. Гледахме тълпите от прииждащи туристи, които тепърва щяха да се наслаждават на красотата на бяло-сините къщи, на вятърните мелници, на пеликаните, на гостоприемните местни жители.

Може би най-вече завиждахме на всички новодошли, че ще могат да опитат вкусен морски специалитет или някое сладкарско изкушение, да пият чаша хубаво вино или да се позабавляват, както само на Миконос е възможно.

Видяхме всякакви хора, различни по раси, по култури, дори и по сексуални ориентации. В крайна сметка, различията нямаха значение, важно беше само, че на всички тях им предстоеше да стъпят на едно райски кътче и да се докоснат до необикновения „цикладски” чар на острова.


Автор: Росен Недев