Стихотворения, посветени на Гърция

 

Стиховете участват в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Любимият ми град в Гърция"

Здравейте!

Много се затрудних какво да изпратя, понеже имам 27 стихотворения, посветени на Гърция, над 30 албума със снимки, които ме и трудно да сканирам, а с камерата излиза светкавица, но подбрах няколко стихотворения, на коита имам български и гръцки вариант и ги изпращам, за да уважа конкурса ви.

…И си удържах на обещанието към Елада: след като живях известно време в Германия, Кипър, Испания и България, отново се върнах в Гърция. Написах доста стихове за нея и сега чакам издаването на книжката си на гръцки. Не знаех, че мога да обичам Гърция. Мечтите ми бяха за пътувания към Запада, към Африка и други места. Но през 2007 година, по време на престоя ми в Испания, видях големите пожари по телевизията и през сълзи извиках: „Господи, та тя гори цялата!” Тогава разбрах любовта и болката си към Гърция. Върнах се в България, а после дойдох в Солун и от тогава съм тук. С книгата ми „И не ме оставя Господ” („Ке ден м`афини о Теос”, издадена на гръцки в Кипър) бях приета за член на Съюза на писателите от Северна Гърция – ЕЛВЕ (Еноси логотехнон Вориос Елладос). Като всеки нормален човек аз обичам родината си България, но Гърция заема особено място в сърцето ми.

А тук прибавям линк от едно гръцко списание, което се прави в Канада и в него имам публикации: www.douridasliterature.com


С уважение: Мария Филипова-Хаджи


В АТИНА


Белее Атина – мраморно чиста,
мъдрува над нея Акропола.
Аз – по сократовски пак съм замислена
над пътя зад мен и пред мен.

Какви ветрове, какви лабиринти
и колко видения в мрака!
Но винаги знаех, но винаги вярвах,
че някъде нещо ме чака.

Че някъде някой врата ще отвори
и ще ме викне по име.
Рисувах мечти, планети рисувах,
вървях по пътеки незрими.

И точно, когато съвсем не очаквах,
в мрака звезда се зададе:
древна и млада, красива и мъдра –
Елада ръка ми подаде.

24.08.2001 г.


ΣΤΗΝ ΑΘΗΝΑ


Ασπρίζει η Αθήνα από μάρμαρο και λευκότητα
κοιτάζει απάνω Ακρόπολη – φρόνιμη…
Εγώ ταξιδεύω με της σκέψεις μου πάλι
στη στράτα μπροστά μου και πίσω:

Πόσοι αέρηδες, πόσοι λαβύρινθοι
και πόσες οπτασίες στο σκοτάδι…
Αλλά πάντα πίστευα, πάντα ήξερα –
Πως κάπου κάποιος με περιμένει.

Κάποιος κάπου θ’ ανοίξει την πόρτα
και θα φωνάξει το όνομά μου…
Ονειροπολώντας ζωγράφιζα πλανήτες,
σε δρόμος τυφλούς περπατούσα.

Σε μια στιγμή, όταν πια δεν το περίμενα,
στο σκοτάδι εμφανίστηκε αστέρι:
αρχαία και νέα, όμορφη και σοφή,
η Ελλάδα μου απλώνει το χέρι της!

24 Οκτομ. 2001
Αθηνα


НА ЕЛАДА


Ще си замина някой ден
и няколко неща от теб ще взема:
една сълза от твоето море –
да оглеждам мислите си в нея;
шепот на маслинови дървета –
да ме погали в тиха нощ;
песен на бузуки ще открадна –
да си запея в тъжен ден…
Ала не зная как да отнеса
обичта на хората голяма.
Тя е искра от Прометея,
тя е магията на боговете.
Нея в песен искам да превърна!
Затуй, след време ще се върна!

Октомври, 2001 г.
Егио