Любимото ми занимание в Гърция

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Любимото ми занимание в Гърция"

Когато бях в Гърция, любимото ми занимание беше да бъда студент. Зная, че е странно, но пък беше изключително приятно да следвам пет незабравими месеца в Йоанина.

Да си студент в Гъргия е много гот. Безплатни са: храна, фитнес, библиотека, здравеопазване, учебници и по-ефтин транспорт. Чувствах се страхотно в изключително космополитната среда на университета. Градът е уникален: езеро, планини, култура, история, таверни, всичко, което може да поиска човек на “една ръка разстояние”. През цялото време наблюдавах, учех, живеех и “попивах”. Хранехме се в студентски стол, където докато спокойно се наслаждавахме на храната, водехме актуални разговори и се чувствахме част от колектив, но и граждани на света. Научихме много за културата не само на Гърция, на Балканите, но и на държави от цял свят. Вечер пийвахме, танцувахме и се забавлявахме в общежития, таверни, дискотеки и така, чак до зори.

По-интерсното започна на 6.12.2008 г., когато едно момче (Алексис Григоропулос) беше застреляно от полицай. Гърция пламна. Безредици, огън, стачки, шествия, полицаи, сблъсъци, изгорени коледни елхи. Университетът беше окупиран от студентите, събитие случващо се сравнително често в Гърция. Така Университетът се управлява от студентите. Те решават дали, за какво, кога ще стачкуват, както и дали ще имат сесия. Присъствах на техните събрания в амфитеатрална зала, където се събират, пушат, надвикват се, псуват, философстват и въпреки че изглежда като пълен хаос, има ред и някакъв неповторим чар в това. На подиума има нещо като “водещ” или всепризнат авторитет, който ръководи събранието, макар че всеки, който иска да каже или направи нещо – го прави. На въпросното събрание естествено беше взето решение след демократично гласуване – и то беше да бъде отложена сесията! Студентите успяват сами да се организират, да протестират и когато преценят – да сложат край.

По българските медии се говореха зловещи неща за студентите. Отидох в окупирания университет, където едва ли не е много страшно и опасно, и се натъкнах на т.нар. анархисти. Поговорихме си съвсем културно, разрешиха ми да снимам всичките надписи, графити, струпаните чинове на входовете, но не ми дадоха да снимам самите студенти. За моя изненада, дори ме поканиха на бира и кебапчета!

Да си студент в Гърция е сбъдната мечта! Учиш се да живееш в пълния смисъл на думата, учиш се да имаш мнение и да го отстояваш. Успяваш да се смесиш с хора от цял свят, техния опит, нрави и ставаш отворен към света, без да се страхуваш от различния. В Гърция, дори подредените немци започват да живеят като гърци: спят на обяд, нарушават правилата, пият узо, събират се по кафета, наслаждават се на живота, играят на табла, разговарят шумно, та дори и учат гръцки език.


Автор: Георги Красимиров Грънчаров