Лемонска стела

 

Лемонски език

Лемноският език е език, говорен през 6 век пр. н.е. на о. Лемнос в Бяло море. Запазен е в текст от надгробна плоча (стела), наречена „Лемноска стела“ през 1885 година и в написи върху керамични фрагменти. Местното население започва да говори на гръцки език към края на 6 век пр. н.е.

Предполагаемото родство между лемноски, етруски и ретски език се основава върху граматически и лексикални прилики. Например

* в етруски и лемноски има два дателни падежа: мъжки *-si и женски-колективен *-ale, засвидетелствани в текста на стелата (Hulaie-ši „за Хулайе“, Φukiasi-ale „за фокиеца“) и в етруски надписи (aule-si за Ауле и mi mulu Laris-ale Velχaina-si).
* Родителен падеж за мъжки род завършва на *-s, а миналото време на *-a-i (етруски <-e> в ame „бях“ (< *amai); лемноски <-ai> в šivai „живях“).

Лемноската стела

Стелата е открита зазидана в стена от църква в Каминия и сега се намира в Националния археологически музей в Атина. Датира се към 6 в пр. н.е., понеже през 510 г пр. н.е. атинянинът Милтиад завладява острова и го елинизира. На стелата има барелеф на мъж с шлем и надпис на азбука, близка до халкидската гръцка азбука. Текстът е транскрибиран на латиница, но не е могъл да бъде разчетен преди да се направи сериозно сравнително изследване с етруски език.

Надписът се състои от 198 знака, оформящи 33 - 40 думи, като думите се разделят с точки. Текстът се състои от 3 части: две отвесни и една водоравна. Разбираем е изразът avis sialchvis („на 60 години“, B.3), напомнящ за етруското avils maχs śealχisc („и на 65 години“).

Транскрипция на текста:


отпред:

A.1. hulaieš:naφuθ:šiaši

A.2. maraš:mav

A.3. sialχveiš:aviš

A.4. evisθu:šerunaiθ

A.5. šivai

A.6. aker:tavaršiu

A.7. vanalasial:šerunai:murinaic

отстрани:

B.1. hulaieši:φukiasiale:šerunaiθ:evisθu:tuveruna

B.2. rum:haraliu:šivai:eptešiu:arai:tiš:φuke

B.3. šivai:aviš:sialχviš:marašm:aviš:aumai




Източник: Лемонски език