Кариди бийч – една (не)очаквана красота

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Любимият ми плаж в Гърция"

Ноември е. Топъл и приласкаващ – такъв, какъвто може да бъде само тук, в любимата ми Гърция. Идваме за кратко – само няколко дни, толкова, колкото очите ми да докоснат синевата. Поемаме към Ситония. Харесвам непретенциозната й, дива красота, малките хотели, които ококорено надничат между палмите. Природата винаги успява да ме изненада – дъхът ми потъва в свежестта на дърветата, след което забързано отскача към мекотата на морето. Моето квадратче нежност...

Ето я и отбивката за Вурвуру – малка и сякаш незабележима. Оставяме колата и тръгваме по прашния асфалт. Красиво е – дори в самотата си остава някак неземно и приказно. От двете страни на пътя са разпилени небрежно безброй къщички за гости. Уютни са дори и сега, когато бамбуковите чадъри са прибрани под навесите, запазили в себе си дъха и спомените на толкова различни хора. Това е Вурвуру – моята частица гръцко очарование, която ме кара да се усмихвам дори в тъгата си. Още малко и ще се покаже плажът – само и този завой да отминем.

Тишината прилепва по тялото. Не съм свикнала с нея. Лятото е пълно с туристи. Гласовете им се сливат в шарена смесица от езици. Думи от толкова много и различни светове профучават задъхано, усмихват се, за да се върнат отново след това, донесли със себе си куп (не)споделени неща.

Ето го и плажът – Кариди бийч. Стъпките ми потъват в притихналия пясък. Докосването му е като милувка – нежно и обещаващо. Водата примигва в хиляди оттенъци на синьото. Прозрачната й красота потреперва, сгушва се в шепите ми. Едва забележими вълни се примъкват до камъните, които заемат форми, вдъхновени от нечие въображение. Заиграват се с тях, а след това лениво се оттеглят. Отнякъде до мен достига музика - Έλα λίγο, μόνο για λίγο (*)...Звуците се стопяват в морското мечтание на Кариди бийч. Тогава разбирам защо гърците имат три думи за любов. Те обичат с всичките си сетива, страстно, отдаващо, покоряващо и..завинаги. Така, както този плаж зазвуча в мен...

Тръгваме си. В ръката си стискам мидичка – съвършена в красотата си, като Вурвуру, флиртуваща с душата ми, като Кариди бийч Гласът му ме обгръща с мекотата си – Σ'αγαπώ πάρα πολύ, αγάπη μου(**) ...

Автор: Николета Константинова

(*) Ела за малко, само за малко...
(**) Обичам те много, любов моя...