Хлябът

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Моето любимо гръцко ястие"

Всичко ми е вкусно в Гърция. А не си позволявам кой знае какви специалитети, храним се обикновено в движение – все бързаме, да видим още нещо, да идем още някъде ... Познатата и все пак съвсем различна баница, пита гирос, които никога няма да ми омръзнат, неповторимият вкус на узо, изкушенията на сладкарниците, и, разбира се, маслините ... не мога в една страничка да събера всички усещания, чувства, спомени, преживявания, които предизвиква у мен всяка хапка. Храната има истински вкус, дори ако е купена от обикновен супермаркет с разумни цени. Това усещане за истинска храна, за вкус на сила и връзка с живота, това е най-ценният ми спомен от Гърция, който ме връща там отново и отново.

И ако трябва все пак да избера най-любимото си ястие, това безспорно е ХЛЯБЪТ.


Обикновен хляб, със спомена за вкуса от детството ми. С царевично брашно, леко сладникав и с жълт цвят. Пълнозърнест или ръжен, запазил чувството за земята, която го е отгледала. Хляб с уханието на фурната, която е напуснал, понякога дори още топъл. Хляб от магазина, с обикновен, познат вид.

Хлябът, поднесен още при сядането ни в малко ресторантче почти под земята в Атинската Плака, с кана ледена вода. Хляб от малка селска фурничка по път, още носещ формата на ръцете, вдъхнали му живот.

Хляб от някоя от стотиците пекарни на Лефкада – традиционен занаят на острова, кой от кой по-примамливи, и прочутото сирене, също с вкус на истинска храна!

„Посрещач” пред една от десетките малки пекарни във Василики, остров Лефкада, в които чудесата не свършват с хляба ...

Хляб от малка пекарна, грижливо и изискано опакован в хартиен плик с името на пекарната и мила покана – Елате пак.
Подаден от грижовни ръце на хълма Кориловос над Драма на Катара дефтера (Чист понеделник), с типични постни ястия и под звуците на гръцка народна музика, сядаш на обикновена чергичка като на баба и осъзнаваш, че истинската радост от празника е толкова проста и земна.

Хляб от магазинчетата край Солунския пазар, винаги препълнени с купувачи, където се чудиш кое по-напред да избереш, защото утре цялото това изобилие отново ще бъде тук, но ти, ти ще бъдеш вече далеч, а вкусният залък на хляба, с който вече се запасявам при потегляне към дома, хляб, който се реже добре, има добре изпечена коричка, не се троши и има вкус дори седмица след завръщането, и всяка хапка нашепва: ела пак, ела пак ...

Пита гирос – вкусен пълнеж във фантастичен хляб




Автор: Виктория Георгиева Узунова