Приказно пътешествие из Ситония

дата: 20.11.2009 час: 11:07
Гласове
66
 
 
Пътеписът участва в конкурса:
"Моята незабравима лятна ваканция в слънчева Гърция"

С нетърпение очаквах да дойде края на седмицата и да се откъсна от мрачна и намръщена София. В онези дни валеше почти всеки ден и температурите с нищо не подсказваха, че все още е лято. Аз и приятели бяхме решили да отскочим за няколко дена в слънчева Гърция и да се позабавляваме. Тръгнахме от автогарата зъзнейки, но предвкусвайки няколко дена разпускане и блаженство в южната ни съседка.

Някъде в ранния следобед вече бяхме в Солун на автогарата. Винаги съм се чувствала прекрасно в този град. Всичко в него някак си ми се струва толкова близко и познато. Освен това, на всяка крачка чуваме и българска реч и разбира се най-вече пред културните забележителности: Бялата кула, арката на римския император Галериус, ротондата “Св.Георги”, крепостните стени, църквите “Св.Димитър” и “Св.София”. Спомням си първото посещение на Солун преди няколко години. Беше през зимата, през нощта. Целият град беше осеян в светеща коледна украса, коя от коя по красива. Всеки един дом в този милионен град беше допринесъл с нещо за коледния дух по улиците. Може би именно тогава се влюбих в този град и от тогава Солун се превърна в любима дестинация, близка, по-топла и винаги свързана с приятни спомени.

Обадихме се на приятели да се видим и изпием по едно фрапе в някое от многобройните кафенета в центъра. Това вече се е превърнало в нещо като ритуал за нас: да се разположим блажено на някое диванче навън, да наблюдаваме забързаните хора по улицата, туристите, въоръжени със задължителния фотоапарат, уличните артисти и гълъбите. А в такава обстановка приказката се лее като мед и често забравяме да погледнем към часовника. Когато най-после се наканихме да потеглим, работното време вече беше приключило и беше изключително трудно да намерим празно такси, което да ни закара до KTEL Chalkidiki (Автогара Халкидики).

От автогарата си взехме билет за Агиос Николаус (наречен на манастира Св. Николай), град разположен на средния ръкав на Халкидики, Ситония. И след четвърт час вече бяхме в автобуса и пътувахме. Стюардът преди всяка спирка се провикваше и назоваваше името на селцето или градчето и се разхождаше да продава билети на новокачилите се пътници. След около два часа пристигнахме. Навън беше вече тъмно и се обадихме на собственика на хотела да дойде да ни посрещне. Междувременно дойде един бивш колега на едната ни приятелка от компанията и си поговорихме малко, така че не усетихме, как мина времето и кога Панайотис дойде.

След десетина минути вече бяхме в хотелчето на Панайотис, Гривас Хаус. Бяхме доста изгладнели и побързахме да си оставим багажа в стаята, за да тръгнем към някоя таверна. Намерихме едно прекрасно местенце с басейн по средата. С нас беше дошъл и Емилиос, синът на домакина. Харесват ми заведенията в Гърция. Обслужването е винаги ведро, а и често се случва към поръчката ти да се озове, някоя малка вкусна изненадка, като комплимент от заведението.

На следващата сутрин имахме възможността да огледаме нашето малко приказно хотелче. Една красива къща на два етажа с мраморни стъпала и веранда на втория етаж, свежи цветове на фасадата и прекрасна градина с цветни лехи, палми и глинени питоси, такива, в каквито древните гърци са съхранявали житото си.

Седнахме да закусваме навън и тогава за наша най-голяма изненада се оказа, че другите гости на Панайотис бяха също група българи от Варна и София. Все пак за да се разбираме с домакините ни, всеки говореше на чужд език. В един момент на масата се говореше на английски, немски, руски, гръцки и български език. Емилиос въпреки факта, че е само 23 годишен превключваше на всеки един от тези езици (с изключение на български език) без каквото и да е затруднение и на всякакви теми. За съжаление, въпреки веселото настроение по време на закуска, времето започна да се чумери. Очевидно нямаше да се ходи на плаж. Тогава Емилиос предложи да ни разведе на разходка из целия полуостров. Другите бяха дошли с колите си, а ние се качихме при нашия гид. Едва сега имахме възможността да разгледаме курортното селище - Вурвуру. Големи курортни комплекси не видяхме, но затова пък беше пълно с малки семейни хотелчета, вили на заможни гърци. По пътя видяхме и реклама на български сайт за имоти и Емилиос ни разказа, че през последните години определено е имало интерес от страна на българи и руснаци за закупуването на имот.

После се спуснахме по- на юг по пътя по крайбрежието, на места се откриваха невероятни гледки. Спирахме колите да си почиваме и да чуем някоя друга историйка от Емилиос. Към обяд спряхме в Порто Куфо, едно малко курортно селище с хубаво яхтено пристанище, пълно с чужденци и таверни по крайбрежната алея. Седнахме да обядваме в една рибна таверна. Храната беше великолепна, обслужването също.

След това, докато пътувахме, Емилиос ни показа едни заграждения, насадени с лозови масиви и целия Порто Карас, който се оказа един от най-баровските курорти в Северна Гърция. Гости там са били именити политици като Силвио Берлускони, Тони Блеър, милиардери. Дори една от срещите на Г-8 се е била провела преди време там. Всичко това е било собственост на Янис Карас, корабен магнат, който по богатство се нареждал след Аристотел Онасис. След смъртта му, наследниците му продали голяма част от имота на някакъв инвестиционен фонд.

В късния следобед спряхме в Неос Мармарис. Градчето беше пълно с туристи от Сърбия и Македония. Поразходихме се малко по уличките и не пропуснахме да си купим сувенири от малките и симпатични магазинчета. Накрая леко уморени се настанихме в едно заведение за по едно фрапе. Точно тогава вниманието на цялото заведение беше насочено към мача, който даваха по телевизията. Мъжката част от компанията ни не пропусна да покаже съпричастността си към играта и бяха приети доста приятелски от местните. После потеглихме обратно към Вурвуру.

На следващият ден след закуска, новите ни приятели се разединиха в плановете за деня. Едните искаха да се разходят към съседния ръкав на Халкидики, а другите искаха да посетят Солун (момчетата от Варна), тъй като бяха пристигнали в Гърция по съвсем друг път. Ние бяхме определено оптимисти и искахме да ходим на плаж. Подготвихме се подобаващо и потеглихме пеша до най-близкия плаж. Като стигнахме до плажа, като че ли се поразколебахме, все още си беше студено за плаж. Поразходихме се и по някое време срещнахме нашия домакин Панайотис. Тъкмо беше ходил до развъдника за риба да вземе ципура за вечеря. Той се обади на Емилиос и петнадесетина минути по-късно вече бяхме на лодката и плавахме към едно от многобройните островчета. Най-после и самото слънце ни огря и когато стъпихме на избраното островче, настана време и за плаж. Бяхме единствените посетители на това островче и се порадвахме на спокойствието. Водата беше топла, кристално чиста. И така до късния следобед се отдадохме на пълен релакс.

Вечерта се събрахме гости на хотелчето и домакини на една трапеза. Много смях, сладки приказки, гръцка музика и домашно вино и узо. Дори братовчедите на Панайотис от Австрия бяха дошли и празнуваха с нас. В един момент всички бяхме станали от масата и следвахме стъпките на Панайотис, опитвайки да се научим да танцуваме сиртаки.

На другата сутрин ние потеглихме обратно за Солун. Отново пътувахме в същия автобус със същия стюард. На автогарата си хванахме такси и слязохме пред църквата Св. Димитър. Разбира се не пропуснахме да си оставим по едно пожелание написано на хартия и после да се напръскаме със светената вода. После се спуснахме по познатия маршрут към площад Аристотел, любимото ни място за фрапе. Този път съчетахме пиенето на кафе с обяда. След това продължихме по крайбрежието към Бялата кула и парка до паметника на Александър Македонски. В късния следобед потеглихме с автобус обратно за София, изпълнени с приятни и весели спомени от последните няколко дена.


Текст и снимки: Елена Димова



Етикети: | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |
Изберете дестинация
worldmap Саронически острови Пелопонес Централна Гърция Атика Епир Тесалия Споради Йонийски Острови Крит Циклади Додеканези Егейски острови Атон Македония и Тракия Халкидики Тасос
Последвайте Пътеводител Гърция: