Един страхотен подарък - Солун

дата: 10.11.2009 час: 10:19 Добави във Facebook

Гласове 29

Пътеписът участва в конкурса:
"Моята незабравима лятна ваканция в слънчева Гърция"

Денят е 23.06.2009г (рожденият ми ден) , а мястото е мостът на влюбените при НДК, аз съм с любим човек на красиво място и след страхотна целувка идва ред на подаръкът ми.

В ръцете на Асето стой бяло пликче, ....това малко бяло пликче се оказа страхотен подарък........екскурзия за двама до Солун!

Пакетът е еднодневен и включва посещение на символите на Солун, като тръгването беше за едната събота. След няколко дена в очакване дойде деня за заминаване, автобусът беше пълен предимно с по-възрастни хора, като всички пътуващи се оказаха изключително дисциплинирани и по време на екскурзията нямаше закъсняване или пък хленчене за щяло и нещяло.

За мен това беше първо посещение на южната ни съседка, страна която още от ранно детство исках на посетя и да се докосна до историческите и културните и забележителности, за които толкова много съм чел.

След четири часа бяхме на гръцка територия , като за наше щастие времето беше мрачно и не успяхме да усетим летният климат на нашата съседка. Навлизайки във вътрешността започваха да се виждах все по-големи и по-полеми маслинови градини.

По време на самото пътуване от разказите на нашата екскурзоводка научих доста интересни неща за живота на на свети Димитър, което ме направи още по-горд от името което нося.

По обед вече пътувахме по солунските улици и въпреки че беше почивен ден трафикът беше интензивен , като освен местни жители имаше и огромен брой чуждестранни туристи.

Първата спирка от нашето пътуване беше пред Бялата кула (Червената , Еничарската кула) , където от местна екскурзоводка подробно ни запозна с история й през вековете. Оказа се, че освен бойна и наблюдателна кула , в един период от нейната история тя е била затвор и място за екзекуции , като в този затвор са лежали и не малко българи противници на османската империя. Сега тя е музей и основна туристическа спирка в Солун.

След прекрасната беседа имахме два часа и половина свободно време да се разходим из крайбрежната и близките забележителности. В началото си казахме два часа и половина, напълно достатъчно особено при нашето темпо на ходене, но се оказа че времето въобще не ни стигна .

Нашата кратка индивидуална разходка започна с разглеждане паметника на един от най-успешните пълководци в световната история - Александър Македонски.

След което се отправихме към Арката на император Галерий , построена по случай победата му над персите.

Малко по нагоре пък от нея се намира и най-старата църква в Солун – ротондата на Свети Георги.

Към самата църква има и минаре , останало от времето на османското владичество, през което църквата е била превърната в джамия.

Разбира се не можеше да се лишим от удоволствието да се разходим по крайбрежната на Солун минавайки през площада на Аристотел.

Любувайки се на Бяло море, неусетно изтече свободното ни време и дойде ред на следващата ни спирка.

Градската крепостна стена, от която се открива нявероятна гледка към града.

За десерт организаторите ни бяха оставили посещение на църквата Свети Димитър

Въпреки че вече беше късно в църквата все още вървяха венчавки и весели сватбари щъкаха напред назад.

След няколко като няколко пъти е била опожаравана и разрушаване през вековете, днес църквата е една от най-красивите в Солун, като се е превърнала в един от символите на града. За разлика от много други места , тук снимането е разрешено, като определено има какво да се снима. В църквата се намират мощите на Свети Димитър, като тя е построена върху римски затвор, в който на е бил убит Свети Димитър.

Излизайки от храма ни очакваше автобуса в посока България.
За финал , както си му е реда при екскурзии не пропуснахме да си направим един бърз шопинг и да зарадваме близки и приятели с истински гръцки маслини и качествено узо.

Посещението в Солун –страхотен подарък, на едно чудесно място, което се надявам да посетя отново и да се докосна до хилядите кътчета от този древен и магичен град, които сега не успях.


Текст и снимки: Димитър Алексиев