Да хапнеш <кукумявка>

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Моето любимо гръцко ястие"

Изключително трудно е да избереш нещо любимо от гръцката кухня, особено когато не просто си ходил на екскурзия, а си поживял там и си опитал както традиционните ястия, харесвани от туристите – гръцка салата, мусака, октопод и други морски дарове, така и домашната кухня. Когато си опитал обаче критската кухня в цялото й разнообразие, изборът е още по-труден. Как да избере човек между сармичките в цвят от тиква, или традиционния на острова сватбен пилаф, или кюфтенцата с канела, или охлюви, или агнешко фрикасе, или сиропираните пържени диплес, или местната халва? Като прибавим и пайдакия, псаронефри и другите видове месо на скара, които може да опиташ във всяка селска кръчма, направо се „изгубваш” в менюто.

Не случайно обаче съществува изразът „любов от пръв поглед”. През първата ми вечер на острова, в град Ретимно, моите приятели ме заведоха да пийнем нещо в една обикновена квартална кръчма. И за мезе поръчаха „кукувая”. Знаейки, че думата означава „кукумявка”, не можах да си представя какво точно ще опитам. Оказа се най-страхотното мезе (макар че спокойно може и да те нахрани). Всъщност „кукумявката”, или както е известна на другите места извън Ретимно – дакос, е толкова обикновено нещо, че по своята същност е направо гениално. Представлява кръгъл сухар /като срязана на две питка/, съвсем леко намокрен, върху него настъргани домати, натрошено критско сирене мизитра /което може да се замести и с обикновено сирене/, и поръсен накрая обилно със зехтин и риган. По желание може да се добавят маслини или каперси. Първото, което ме изненада, беше сухарът – нещо не особено типично за българската кухня. После ми обясниха, че заради климатичните особености на острова в миналото местните жени не месели ежедневно хляб, а два пъти годишно цялото село заедно се събирало, правели се питки, печели се общо в пещ, сушели се, и после това бил хлябът до следващото общоселско събиране. И днес, ако влезеш в който и да супермаркет на Крит, на щанда за хлебни изделия ще намериш скромните 3-4 вида пресен хляб, и до тях поне 20 вида сухари – ечемични, пшенични, ръжени, малки или големи, с подправки или без. Разбира се, най добре е да ги вземеш от кварталната хлебарница, къде изборът от прекрасно ухаещи сухари може да те побърка.

И така изкарах една година, опитвайки почти всичко от изключителната критска кухня, и замезвайки междувременно с кукувая. Когато си тръгвах приятели ми зададоха въпроса какво най-много ми е харесало от местните ястия – очаквайки вероятно да посоча някое засукано ястие с месо. За всеобщ потрес – отговорът ми беше„дакос”. Опитах се да им обясня защо за мене всъщност е толкова забележително това обикновено мезе и защо не може да си го правиш в България –освен ако някой от Гърция не те снабдява подходящите сухари, не мисля обаче че ме разбраха.

Така че сега, когато някой приятел ме попита „Какво да ти донеса от Гърция?” отговорите ми са различни - варират между кафе, вино, ракомело. Но винаги в тях присъства и един плик критски сухари.


Автор: Светлана Дончева