Тайнствения град Филипи и Лидия - първата христия...

Гласове
47

 

Пътеписът участва в конкурса:
"Моята незабравима лятна ваканция в слънчева Гърция"

Градът е част от историята на Република Гърция. Филипи е бил град на изток от Солун в района на Македония, основан през 356 г. пр. Хр и изоставен в четиринадесети век след завладяването на турската армия. Сегашния град Филипи се намира близо до руините на древния град. Филипи е основан от царя на Македония, Филип II, на мястото на колонията на Kринидес или в близост до планината Лекани, на около 13 км от Кавала. Филип II Македонски (382 пр.н.е. - 336 пр.н.е. на гръцки Филипос) е цар на Древна Македония от 359 пр.н.е. до смъртта си през 336 пр.н.е.. Той е баща на Александър Македонски (от съпругата му Олимпия), и Филип III Аридей.

Роден в Пела, Филип II е най-младия син на цар Аминта III. Като млад (368 пр.н.е. - 365 пр.н.е.) е бил заложник в Тива, един от най-добре развитите градове в Гърция по онова време. Там е възпитан като елин. Възкачва се на престола на 23 години. Създава нов боен ред — македонска фаланга, запазва и усъвършенства конницата. На него е кръстен най-големият град в Тракия - Филипуполис, днешен Пловдив, България.

Градът е основан да поеме контрола на близката златни мини и да се създаде военен гарнизон в стратегическа план, който да контролира по маршрута между Амфипол и Неаполис/Кавала/. Този път е бил част от сегашния път, който преминава от изток на запад Македония и по-късно е възстановен от Римската империя по Виа Игнатия. Филип II построи в града важни укрепления, който да блокират преминаването между блатото и планината Лекани, като изпрати колонисти да се заселили тук.

Имах възможност, дай Боже всекиму, да посетя тайнствения град Филипе - една история покрита от забравата в продължение на хилядолетия. Дали истината е такава, каквато я чуваме, знаят само мълчаливите колони и стени на древния град - станали неволни свидетели на ожесточените битки на римсите легиони тука, а победителят отива след това в Египет и се жени за прекрасната Клеопатра. Като, че ли и камъните тука шепнат тайно за историите в този град. За легендите, сътворени от векове, за златото добивано в близката планина, за още по странните каменни врати водещи към нейното било и Акропола отгоре. В битката при Филипи през 42 г. пр. Хр, се водят боеве между Октавиан и Марк Антоний, от една страна, и на републиканците Брут и Касий, от друга. Събитието и мястото са описани от Уилям Шекспир в пиесата му "Юлий Цезар". Поражението на Брут и Касий бележи края на демокрацията в римската империя. Второто нападение станало на 23 Октомври и довършило останалата армия на Брут. и тогава той се самоубил, оставяйки триумвирата в контрол над Римската република.

В битката участва и князът на тракийското племе сапеи Раскупорис на страната на Брут, докато неговият брат Раскос бил на противната страна. Преди втората битка при Филипи обаче, Раскупорис преминал на другата страна и благодарение на посредничеството на своя брат получил прошка от победителите. Тази битка присъства в известната Шекспирова пиеса "Юлий Цезар" и е фон на историята между 4-то и 5-то действие. Известният римски писател Хораций е участвал в тази битка, като се е сражавал на страната на Брут и Касий. Битката при Филипи става нарицателна за решаващо сражение в междуособни конфликти от там и изразът „Ще се срещнем при Филипи“ се разбира като заплаха за силово разрешаване на граждански конфликт.

През 49 или 50 година след Хр. с кораб пристига в Неапол (дн. Кавала) апостол Павел заедно с Тимотей и Лука. От там чрез Виа Егнация той пристига във Филипи.Град Филипи е известен и с това, че апостол Павел праща на гражданите на Филипи през 55 година от затвора от град Ефес едно от своите послания - Послание към филипяните. От Филипи е и Света Лидия от Тиатира, първата жена от Европа, която възприема християнството като религия.

В античния театър от петдесет години насам, всяко лято се организира и съвременният фестивал на изкуствата „Филипи". Кринидес - крини означава извор, е първото име на Филипи. Името идва заради многото води. Град е основан от колонисти от близкия остров Тасос. Впоследствие е превзет Филип II Македонски, който го преименува на своето име - Филипи ("Градът на Филип"). В 304 година пр.Хр. град Филипи имало Олимпийски победител на име Лампу - победител на състезание с четири коня.

Вече сме във Филипи и първата ни спирка е разкошния амфитеатър, който в момента се реставрира. Но е действителна сцена през летния сезон за различни културни прояви на префектурата. Случайно или не, амфитеатъра сътворен от Филип Македонски става приемник след идването на завоевателите от Рим, за сцена на бикоборства, при което се лее кръв до финала. Тръпки ме побиват, като влеза на тази арена и из под земята под решетката, нервно са се движели кръвожадните зверове, оставени гладни дни наред, за да задоволят странните капризи на ромеите.

И в същото време великолепието на древните останки, агората, недостроената църква, останките от фантастичната осмоъгълна църква на апостол Павел, на чиито мозайки след хилядолетия посетителите са прекланят за удивителните цветни плочки и форми, сътворени от майстори на отдавна забравените жители на този мегаполис. Заровени са в пепелта на историята битките за надмощие, секнал е живота на този вече мъртъв град, огласян някога от надвикването на търговците на пазарния площад. Мълчат руините, мълчи историята и само предвидливо оставените надписи на различните езици, подсказват на посетитети на възхода и падението на този велик град, оставил трайни следи в историята на древна Елада.

Спираме пред една площадка и оттам пешком се отправяме към амфитеатъра, на чието сцена всяко лято се провеждат фестивали, театрални постановки. Каменните пейки са същите ,като преди хилядолетия, остава тръпката от съприкосновението с историята. Великолепните изографисани на мраморните колони лица, ни подсказват за бурния живот, за културата на неговите жители. Дори конструкцията на тоалетните са такива, каквито са и сега - нищо ново под слънцето, казват чуждестранните посетители и се усмихват неизвестно защо.

Уникалните водопроводи, отопление на каменните къщи, улиците, и все още видимите следи на врати и прозорци, огромните каменни плочи на древния път “Вия Егнатия” от Константинопол, по който е пристигнал Св. Апостол Павел. Насочваме се към затвора, който по скоро е каменна килия с размери два на два метра, където е бил въведен Апостол Павел. Гледаме с изненада дупката на избухналата стена след неговото затваряне от стражата още същата нощ и прекръстването на надзиратели с цялото му семейство на сутринта в каноните на християнството. Една картина, която се помни за цял живот дори и да не така, цялата история на този епизод от посещението на Апостол Павел и намесата на Исус Христос за неговото освобождаване впечатлява всеки един посетител.

Вървим по пътя, осеян с каменни плочи, изтъркани от нозете на стотици хиляди жители от онова време, и в движение гледаме с интерес огромните делви за вино и вода в почти всяка една жилищна или търговска сграда. Как ли е изглеждал живота тогава, след като са имали на разположение толкова много удобства, а в същото време Европа е била само една неусвоена територия с неизвестни и досега племена.

Дали е ранна пролет, жарко лято или топла есен, тук мястото е повече от свещенно. Дъхът на миналото опиянява всеки посетител и вероятно само студените снежни бури през зимата лишават туристите от спомените на миналото.

Посетихме Филипи и през зимата. Просто е студено и това е. Пък и снега е затрупал историческите останки заедно с преданията за величието на този град. Предвидлив грък е намерил изхода от такива посещения. Червеното вино подгрява спомените и през замръзналите стъкла на уютното ресторанче, разположено до античния амфитеатър след пикантните суфлаки и третата бутилка червено вино, преминават пред нас под строй напети римляни в тежки доспехи. Чува се тропота на конете, идва и Цезар с гръм и трясък в кръчмето. Историята някак си свърша изведнъж, чака ни таксито за Кавала. Навън безснее снега и снежна пелена е покрила всичко наоколо, едва се забелязва и покрива на нашето откритие - уюта на мини таверната ,приютила ни през зимата на Филипе. Все пак благодариме на екскурзоводката, която е и нашата закрилница по времето на дегустацията. И на заплатените от нас миражи в евро. Пак ще дойдем, но обезателно през лятото. Експериментите ни привършиха, заедно с оскъдните командировачни.

Лидия – първата християнка в Европа покръстена от Св. Павел е не само история, но и пример за пътя по който трябва да вървим всички ние вярвайки в сина Господен.

Сега вече е пролет и следваме плътно програмата ни, водени от зам.областния префект на Кавала. След малко отбиваме от главния път за Драма и пред нас се открива някаква резиденция - оказва се на тукашния митрополит. Интересно съвпадение на исторически събития - покръстването на първата европейка от Св. Апостол Павел край малката, но буйна рекичка и луксозната резиденция на църквата.

Високите столетни дървета почти закриват великолепната осмоъгълна църквичка на Св. Апостол Павел, възстановена от префектура Кавала и Църквата. Вратите са отворени, няма никой, само свещнищите и свещите върху тях горят. Пасторална тишина - обикаляме вътре около кръглия купол, вдясно е мраморното корито за покръстване на децата, за останалите възрастни е рекичката пред църквата със специално монтираните каменни пейки и стъпала към реката. Пресядаме на мраморните пейки, разположени около осмоъгълната църква и се отпускаме - наоколо отново странна тишина. След минути сякаш тялото ми отлитва от мене и се рее в безкрая. Видимо има някакво космическо излъчване тук. Защо ли е питам аз, тази църква е осмоъгълна, създадена от Св. Апостол Павел и единствена в света. Вероятността, това да привлича космическа енергия и послания от Висшия разум оставам на песимистите, които трябва лично да дойдат и повярват в невежеството си, че едва ли някой има отгоре. Дали не сме някаква холограма на космическия разум и съдбата ни е в ръцета на този, който е отгоре и следи земните ни дни и предначертани съдби. Или може би е зала за телепортиране в други светове и други измерения.

Но, след почивката , изведнъж се чувстваме свежи и бодри, сякаш не сме минали километри и часове в обиколката на Филипе. Бог знае, какво е това, но е истина. Тъй като, и други мои приятели са идвали тук и са почувствали същото, както мене. Странна история и още по странни чувства витаят около нас на това свято място.

С позволение на читателите, малко отклонение от темата. Нещо подобно усетихме със съпругата ми, при посещението на друга гръцка светиня в Мала Азия Ефес - седмото чудо в света и Памуккале в Турция – исконни гръцки територии, превзети от османлии преди стотици години. Пред античния град Хериополис текат води на странни бели водопади и само няколко минути вътре, в една от многото тераси ,надвесени над урвите да походиш бос, си възвръщаш силите неочаквано. Любезните домакини позволяват специално това удоволствие, но младите руски девойчета просто се къпят в този елексир, пред очудените погледи на дребните турски полицаи. В една друга книга, която подготвям ще се опитам да Ви разкажа за пътуванията ми по тези краища, свързани с религиозния туризъм.

Историята на тези свети места упорито крие тайните си от векове, незнайно защо. И именно тук в Ефес на 1200 клм. далече от България случайно срещнахме един професор от Израел, българин който ми сподели, че Ватикана пази упорито тайната история на България от 6000 години насам. Изумен съм и навярно ще се опитам да разбера този факт, ако ме допуснат разбира се до архивите на Ватикана.

В Новия завет Ефес е известен с това, че апостол Павел оставя Тимотей в Ефес "Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол (Деяния на апостолите 19,35), както и с "Посланието на апостол Павел към ефесяните". Християните на Ефес са получатели и на едно от Седемте писма до Малоазиатските църкви "До ангела на ефеската църква" (Откровението на Йоан 2,1-7).

Съществува легенда, че след Възнесение Христово Богородица с жените около Исус Христос и апостол Йоан са се заселили в Ефес и живели там до Успение Богородично, където са просвещавали и лекували.

Връщаме се обратно в Кавала, пътят е широк и дава възможност за едно добро шофиране, стига да не превишавате определената скорост. Пътната полиция на Гърция и жестоките закони са усмирили непредвидимите домакини да спазват знаците, дори и наоколо да няма техни представители. Параклисите около двете страни на пътя, най добре възпират разсеяните водачи на автомобили.



Текст и снимки: Богот Боготов