Солунско блаженство

Гласове
23

 

Пътеписът участва в конкурса:
"Моята незабравима лятна ваканция в слънчева Гърция"


Здравейте пътешественици!

Сега ще опиша моята незабравима ваканция в Гърция, и в частност в Солун.

Имах възможността да посетя Гърция в края на лятото. Спомените ми от престоя в Солун са неповторими. Очарована съм от града, жителите му, но преди всичко искам да обърна внимание на това, което толкова ме впечатли, че искам да напиша доста за този в повечето случаи проблем, но в моя възхищение – от екскурзоводското обслужване. Изключително съм доволна от начина, по който ни говореше местната екскурзоводка, е разбира се и основният ни гид също беше на добро ниво. Надявам се, че няма да прозвучи като реклама, но фирмата, с която пътувах беше „Бохемия”. Явно в дестинацията Гърция са много силни, защото от пътуването си в Австрия не бях доволна от тях, но това е друга тема.

Както всички знаем - основната екскурзоводска информация се поснася под формата на беседа. Тя е най-ценна за успешното протичане на маршрута. Чрез нея се реализира триединната подготовка на маршрута: топологическа, хронологическа, психологическа и се проявяват качествата и уменията на екскурзовода.

Екскурзоводската беседа е устно изливен информационен материал, чрез който туристите получават представа за обекти, процеси и явления. И искам да кажа на всички туроператори, че - Беседата не е монолог! Тя е съпътстваща многостранна информация, като коментар и обяснения по маршрута. Ето това получих аз – отлично поднесена информация по време на цялото пътуване. От екскурзоводката разбрах много неща, които със сигурност мога да си ги намеря и в интернет, но друго си е, когато ти го разказват в движение, а някои от забележителностите ги виждаш и на живо.

Ето сега и моята беседа за Солун, и искрено се надявам да останете добре информирани, и да ви се прииска да посетите и вие този град, ако досега не сте имали тази възможност.

Солун /втория по големина град в Гърция/ е един от най-старите градове в Европа. Неговия откривател е Cassander, крал на Македония, и е кръстен на съпругата му, сестра на Александър Велики. От тогава Солун станал главен град на Македония и нейно най-важно комерсиално пристанище.

Във византийски времена, Солун става културен и артистичен център, като в цялата империя го превъзхожда само Константинопол. Няколко велики имена са тясно свързани с Византийското минало на града – юристът Peter Magister, авторът на епиграми Macedonius Hypatus, химнописецът Архиепископ  Joseph Leo Математика, видния учен и хуманист  Eustathius (Архиепископ на Солун), са малко, но достатъчно знаменити учени.

След падането на Солун (1430г.), а по-късно и на  Костантинопол (1453г.), двата главни културни центрове на Изтока, двама от най-великите хуманисти на Солун,  Theodore Gazes и Andronicus Callistus, потърсили подслон в Запада, където разпространили гръцкия език и литература. Въпреки неблагоприятните условия, които трябвало да се преодолеят през турското робство, в Солун е имало гръцки училища, които успешно се борели, да запазят гръцкия език и литература, докато градът бил освободен на 26 октомври 1912г. - годишнината на неговия свят покровител  St. Demetrius.

Когато пристигнахме в Солун, най-голямият ни ориентир беше Бялата кула, защото тя се вижда от всички страни и няма как да се загубите. Посетихме основните забележителности, за които сега ще разкажа.

Сред видните паметници, ползващи се с особен интерес в  града са онези от Римския период, Триумфалната арка на Galerius и Ротондата. Солун, обаче, преди всичко е известен, заради Византийския си период, като е бил на второ място след  Константинопол. Множеството църкви, чиито прекрасни мозайки и стенописи изобразяват различни периоди от византийското изкуство, са оцелели, за да повишават имиджа на града. Те включват St. Demetrius,  Panagia Acheiropoietus, Светите Апостоли,  Света София,  St.Catherine, Panagia Chalkeon, St. Nicholas, Prophet Elijah и манастира Vlatadon. Все още се издига огромния профил на градските стени, заедно с едно от главните им укрепления, добре познатата Бяла кула.

И така нашата обиколка започна именно с един от най-известните обекти на Солун – Бялата кула. Тя е историческа забележителност в Гърция, разположена на брега на Солунския залив.

Построена е от османския султан Сюлейман Велики в 1535 – 1536г. Използвана е успешно от османските турци като крепост и затвор, в който са лежали мнозина български революционери и противници на османската власт. В 1826г. по нареждане на султан Махмуд II в кулата масово се избиват затворници. Заради безбройните жертви на османските изтезания и екзекуции, кулата е наричана Кулата на яничарите, Кулата на кръвта и Червената кула до към края на 19 век. В 1890г. кулата е варосана и така се сдобива с днешното си име. Макар днес да е в светлобежов цвят, все още се нарича Бялата кула.

Сега кулата се намира на крайбрежния булевард на Солун „Ники“. В нея се помещава „Византийският музей“. Кулата се смята за символ на Солун и за символ на върховната власт на Гърция над Македония.

След като обърнах подобаващо внимание на Бялата кула, се отправяме към следващият обект от пътешествието – арката на Галерий.

Арката на Галерий и Гробницата на Галерий са два съседни паметници от римско време в центъра на града. Арката е построена през 305г., за да ознаменува окончателната победа на римския император Галерий над персите през 297г.

Днес е останала малка част от арката и няма информация за времето и обстоятелствата, при които е била разрушена.

Близко до арката е разположена Ротондата "Св. Георги". Тя датира от IIIв. и се счита за най-старата солунска църква. Била е замислена като мавзолей за император Галерий, но не е изпълнявала тази функция. Константин Велики я превърнал в черква. И до днес е запазено минаре от времето, когато турците превърнали и нея в джамия през ХVв.

А сега следва обектът в град Солун, на който ще обърна най-голямо внимание – църквата „Св. Димитър”. Когато влязохме вътре, екскурзоводката доста обстойно ни разказа за светеца, и църквата като цяло.

Свети великомъченик Димитрий Солунски Чудотворец или Свети Димитър е православен светец, роден в Солун през 3-ти век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. Когато родителите на Димитрий умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитрий обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

Счита се, че при връщането си от поход от източната част на Империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитрий да се откаже от вярата си, но никакви увещанията не помогнали. Димитрий бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306-та година.

За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата, преди смъртта си Димитрий предал имането си на слугата си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.
Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитрий Мироточиви.

Чудотворната сила на Свети Димитрий е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят, но особено много от Балканите.

В иконографията Свети Димитрий се изобразява като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от царския ред на иконостаса - седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След 16-ти век, заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса - той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитрий убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василий Втори Българоубиец или турчин. В гръцката иконография често жертвата е българският цар Калоян, в Русия - татарин - т. е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е антихристът.Несъмнено храмът "Св. Димитър Мироточиви" е един от символите на град Солун. В него се съхраняват мощите на светеца.

Църквата е построена през V век върху основите на римския затвор, в който е пострадал светецът и където е бил и гробът му.

Бурните събития в този регион могат да бъдат проследени в историята на храма. Между 629 и 639г. - пожар унищожава голяма част от него. Той е възстановен с усилията на жителите на Солун. През 904г. сарацините превземат града и разграбват църквата. Същото правят и норманите, които се установяват в града през 1181г. През 1493 г. храмът е превърнат в джамия от турците. След освобождаването на Солун през 1912г. църквата отново става място за поклонение на св. Димитър. При голям пожар през 1917г., когато са опожарени две трети от града, храмът също е разрушен. Последвалите възстановителни работи възвръщат древната красота на "Св. Димитър".

Днес храмът представлява внушителна постройка. В него са запазени колони от различните периоди от историята му: в подземията може да се видят основите и фрески от първия храм, а в кораба могат да се открият останки от храмови колони или части от стени от различни векове. Всичко това на пръв поглед остава незабелязано за богомолци и посетители, защото църковните архитекти са успели да постигнат пълна хармония между древните останки на храма и съвременните възстановителни работи.
Сега "Св. Димитър" е една от най-красивите църкви в Солун, събрала в себе си цялата история на града.

Отличните ми впечатления обаче не свършват само със забележителностите на града, а и това, че той е добре устроен, с големи площади („Св. София“, „Аристотелис“) и широки булеварди („Александър Велики“). За заведенията няма какво повече да се каже, освен, че са на всеки ъгъл, и най-важното – отвсякъде те посрещат усмихнат и отзивчив персонал.

Ами това е само прашинка от красотата на Солун, затова човек трябва да се върне отново там, за да може да разгледа всичко, а то не е никак малко.


Текст и снимки: Ася Митева