Аморгос: Под покрова на Богородица Хозовиотиса

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Моят Великден в Гърция "

От византийската епоха датира най-голямата архитектурна и религиозна забележителност на Аморгос - манастирът “Богородица Хозовиотиса”, вграден в отвесна триста метрова скала, който дълбоко впечатлил архитекта Льо Корбюзие със своето строителство, когато той го посетил през 1911 г. Местното устно предание разказва за чудодейното пристигане на богородичната икона от Хозова в Палестина по време на иконоборческия период, донесена от монаси прокудени от манастира им поради религиозните размирици в Светите земи. Според друга традиция, записана от пътешественика Турнефор през 1717 г., чудотворната дървена икона дошла като доплавала по море до подножието на скалата, където по-късно през 1088 г. манастирът бил съграден с хрисовул на византийския император Алексий Комнин. Наред с манастира “Свети Йоан Богослов” на остров Патмос той е една от двете най-значими православни светини в Егейско море.

Всички религии съдържат като основно понятието за светлина и се стремят към просветление на вярващите. „Буда” означава „просветлен”, а кулминационният момент в Елевзинските мистерии бил осветяването на посветените в мига, когато жрецът показвал житния клас, символизиращ богинята на плодородието Деметра. Христос проповядвал пред учениците си: „Аз съм светлината и пътят”. Гърците живеят сред светлината без да я анализират, тя е източник на прозрения и прозрачност, изкристализирали във философската мисъл на Йонийската школа и в архаичното изкуство на Егейския архипелаг. Гърците заменили варварското опиянение и подчинение с божеството на светлината и художественото съзидание – Аполон, непрестанно търсейки с мореплавателска страст все нови и нови простори на духа, стремейки се да разширят и надмогнат предела чрез светлината на съзиданието и словото. Светлина лъчи не само от литийните шествия с иконата на Богородица Хозовиотиса, които всяка година по Великден бива изнасяна от манастира, за да благослови всички села на острова, но и от цялата негова невероятна природна красота.

Без съмнение радушните и общителни жители на Аморгос са неговото най-голямо богатство. Плажовете му не са най-удобните в Егейско море, а и нощният му живот не може да се сравни с този на Санторини, Миконос или Парос, но островът излъчва неповторима енергия. Гледката към морето от стръмните му голи склонове, пресечени от терасираща суха зидария укрепваща ги срещу свлачища, имала някога предназначението и на синор между прежурените от слънцето оскъдни нивички, спира дъха. Морето около Аморгос е с кристалночисти води, а двете ненаселени островчета срещу него, до които през лятото всеки час пътуват каици, осигуряват алтернатива на онези, които предпочитат уединението. Плажът Агиос Павлос с неговата пясъчна ивица, продължаваща като подводен риф до островчето Никурия, напомня повече на карибска лагуна, отколкото на егейски залив. От години морските глъбини около острова привличат гмуркачи от цял свят. Неслучайно френският режисьор Люк Бесон е избрал заливът Света Анна, намиращ се под манастира, за да заснеме тук през 1988 филма “Бекрайна синева” (”The Big Blue”). Във филма единият от двамата герои - сицилианският гмуркач Енцо Молинари - казва на приятеля си: “Бог се намира на дъното на морето. Гмуркам се, за да го открия”. На Аморгос обаче може да се каже, че бог е навсякъде.

Автор: Здравка Евгениева