Агиос Николаос - Любимият ми плаж в Гърция

 

Пътеписът участва в конкурса "Разкажи ни - ти в Гърция"
Категория "Любимият ми Плаж в Гърция"

Колата бързо се носи по сиво-синкавата лента на виещото се шосе, обвиващо в прегръдката си маслиновите горички, фабриката за зехтин и множеството вили накацали сред цветя и декоративни палми. В дясно, в трепкащите багри на всички отенъци на синьото се разстила морето, сливащо се с безкрайната дъга на хоризонта очертаваща прехода към небесния свод. Сякаш за да подчертаят връзката си с тази безкрайна синевина, която струи отвсякъде, в много от разпръснатите и искрящо бели къщички прозорците, вратите, столовете и масите са боядисани в същия цвят. Разклоненията и указателните табели също са в синьо, само историческите места са отбелязани в кафяво. От радиото в автомобила се носи позната гръцка мелодия за любов и вечния неизказан копнеж, дълбоко проникващ с много трепет в душата.

С всяка извивка на пътя се приближаваме към онова очарователно място, което открихме отдавна, но сякаш там времето е застинало в своя вечен летеж. Спускаме се по наклона под Агиo Николау и спираме в сянката на няколко стари маслинови дръвчета, отразяващи с продълговатите си листенца безбройните сипещи се от небето лъчи на превалилото зенита си слънце. Взимаме чадъра и пресичаме пясъчната ивица, сред която на някои места са се сгушили мравуняци с върволици неуморни мравчици бутащи самоотвержено огромни зърна. Сядаме съвсем близо до самия бряг в стремежа си да усетим и попием напълно със сетивата си тези два свята – на ласкавия и местеш се под нас с всяка стъпка жълт, като слънцето пясък и очарователно трепкащите вълнички на безкрайното море, съхранило цвета на разстилащото се над него небе. Пристъпваме към водата, която нежно ни обгръща и ни понася върху себе с, а белите чайки летящи и често докосващи вълните ни се струват като съновидение.

След малко в далечината се откроява гордо изправения силует на платното на рибарска лодка, а в дясно се вижда връщащия се от обиколката покрай Атон туристически кораб. Постепенно слънцето се снижава зад хълмовете и се чува звънът на множеството прибиращи се козички следвани от смело тичащото до тях с високо вдигната опашка куче. С приближаването на вечерта синевината и тъмно-оранжевите отблясъци на слънцето постепенно се стопяват в една мъглявина, обвиваща всичко наоколо, формите придобиват мекота и загадъчност, а носещите се с много носталгия в мрака звуци на бозуки вселяват в душата спокойствие и безкрайна нежност към любимия до теб човек. И в някое кътче на съзнанието ни изплуват думите на Гьоте: “О, миг постой, поспри, ти тъй си хубав!”.

Автори: Цветелина и Иван Каралееви


Снимки: www.flickr.com/photos/61789138@N06